Magic Beyond Words

Magic Beyond Words

 1 090 739 думи, 3 363 страници,  199 герой, 17 часа и 14 минути, 8 филма, 7 книги, 1 история Harry Potter.

Преди по-малко от 3 месеца започна моето пътуване в света на книгата за малкият магьосник на име Хари Потър, а днес затваряйки последната страница искам да започна отново, за да преживея цялата магия още веднъж. Каквото и да кажа няма да е достатъчно, за да опиша колко много държа на книгата и колко много промени за мен. За някой може да е странно, че книгата може да те промени, но за мен е точно така. Отвори съзнанието ми за един друг свят и въпреки че ми отне 18 години да го открия, се радвам че все пак го направих.Още с първото изречение знаех, че ще стана една от многото почитатели на историята, но не и че ще се превърне в любимата ми книга. Най-странното е, че именно моето поколение израсна с историята на Хари, а аз до преди не повече от година не бях гледала дори половината от филмите. Не мисля, че знам защо,

просто повечето пъти го хващах по телевизията, не знаех кои филм по ред е, и ред други тъпи причини, но един ден просто си казах искам да го гледам и за 2 дена не се отлепях от екрана, за да завърша и 8 те филма. А за да стане още по-странно, като бях може би на 7 8 един приятел имаше цялата поредица и всеки път като бях в тях имах една и съща реакция, ти си луд, не ми казвай че си ги прочел всичките, какво толкова ти харесва. Моите най-искрени извинения сега те разбирам, да отне ми доста време. Ако някой се пита защо ми отне няколко месеца, за да завърша поредицата отговора е доста прост. Книгите не бяха мой и ги вземах една по една(не исках да ги чета на лаптопа, исках да си отгръщам страниците), а и четях само вечер, защото ми беше най-спокойно и приятно.

Следващата част съдържа спойлери, препоръчвам да не четете, ако все още има някой, които не знае за какво става дума.

Ще опитам да дам мнението си за всяка една от книгите, а после и за любимите ми герой, което ще е доста трудно при положение, че ги обичам всичките, добре е към някой съм смесени чувства.

Хари Потър и Философският камък -Госпожа и господин Дърсли, живеещи на улица „Привит Драйв“ номер четири, с гордост твърдяха, че — слава Богу! — са напълно нормални.

Така започна всичко, с напълно нормалните леля и вуйчо на момчето, което оцеля. От самото начало харесах Хари, въпреки че семейство Дърсли, определено не таяха особено добри чувства към него(та те го караха да спи под стълбите) той не се оплакваше и приемаше всичко. Когато започнаха да пристигат писмата от Хогуортс,сигурно се радвах повече от Хари, а когато дойде и Хагрид да му каже, че е магьосник, седях и си се усмихвах. Започна първата година в Хогуортс, разпределителната шапка(само не Слидерин, само не Слидерн), появата на Хърмаяни и Рон, Диагон-Али и всичко друго вълшебно.

Истината ... тя е нещо красиво и страшно, и затова трябва да се отнасяме към нея с голямо внимание

 Но заедно с тях се появи и първият учител по защита срещу черни изкуства- Куиръл, честно ако не бях гледала филма, ама никога нямаше да се сетя, че той търси камъка, а още по-малко, че крие Волдемор зад огромния тюрбан, само тази дума се сетих. Тук беше и първата среща със

Сивъръс Снейп, от самото начало го намразих, но въпреки това бях свикнала с присъствието му. Едно от многото неща, които харесах в първата книга е, че в нея беше един от малкото моменти, когато Рон поема водачеството, при играта на огромният шах, още тогава усещах силната връзка, която изградиха тримата и съм сигурна, че ако не бяха заедно, Хари нямаше да оцелее, за да се бие с Вие знаете кой. И след много премеждия, битка с триглаво куче, трол и още много други, Хари успешно завърши годината и вдигна, както купата на домовете така и тази по куидич, а аз вече нямах търпение да разбера какво ще стане по нататък. 

Хари Потър и стаята на тайните    

Година втора в Хогуортс и още в самото начало всичко се обърква. Тук имаше две неща, които няма да забравя - първата истинска поява на Джини, унищожаването на първият хокрукс и историята на Том Ридъл, добре явно са три. В началото ми отне време да направя цялата връзка, че стаята се отваря отново, кой е Том Ридъл, да бях много объркана.

Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности.

Изведнъж започнаха всичките вкаменявания, някакви послания, а аз се чудих какво става. О друг любим момент, когато Хари и Рон приеха образите на Краб и Гойл и говореха с Малфой, май него не го споменах. Той е героят, които ми се струва по средата, лута се между това което мисли, че е и това, което може да бъде. Въпреки че неприсъстваше на толкова много места, още в началото си имах изграден образ за него, знаех че е лошият, цялата мания за чистокръвните беше ясно, но все пак мисля, че просто не винаги показваше цялата си същност. И отново битка с огромна змия, унищожен дневник, сълзи от феникс... и така завърши още една година.

Хари Потър и затворникът от Азкабан

Това ми е една от любимите книги в поредица, не обръщайте внимание, че го кажа и за следващите. Тук отново има три неща, които обичам. Цялото пътуване на Хърмаяни с времевръта, историята на създаването на

Хитриумната карта и Сириус Блек.

“We've all got both light and dark inside us. What matters is the part we choose to act on. That's who we really are.”

Така че започвам от него, не знам защо, но дори в началото, когато Хари смяташе, че той го преследва, аз си знаех, че той е добър и не е извършил нищо от това, в което го обвиняват. А сцената, в която каза, че би се радвал Хари да живее с него, просто затвърди очакванията ми. Тук се появява и третият учител по защита срещу черни изкуства - Лупин, познат още като Лун един от създателите на Хитроумната карта. Той изигра важна роля за Хари, научи го да създава покровител, а и беше първата връзка на Хари със семейството му. Мисля, че щеше да е интересно, ако във филма бяха включили историята за Лун, Опаш, Лап и Рог, малко повече щеше да се вникне в отношенията между тях и колко голямо същност е предателството на Петигрю.

Последиците от нашите действия са толкова сложни и многообразни, че да се предсказва бъдещето е наистина много трудна работа.

 И не на последно място Дименторите, какво повеча да кажа. Момента, в които Хари започна за се сражава с тях, за да защити Сириус ме накара да изтръпна, знаех че вече е пораснал и е минал през много, но да видя как започва да се бори за хората, които обича е друго. Успя да мине още една година, но вече имаше надеждата, че някой ден ще иде при кръстника си.

Хари Потър и огненият бокал

Това беше книгата, която окончателно сложи край детството на Хари(не че е имал такова). Този път той трябваше да се изправи срещу всички и да докаже, че няма нищо общо с огненият бокал. Доста по необичайна година за Хоруортс, но запознанството с другите две училища беше много вълнуващо. Всяко едно от трите изпитание подлагаше на въпрос на само досетливостта на учасника, а по-скоро находчивостта му. И въпреки че Лудоокия помагаше да Хари, така да се каже, ако той не беше уверен в уменията си никога нямаше да стигне до там, че отново да застане лице в лице с Волдемор .

Различните обичаи и езици нямат значение, ако целите ни са еднакви, а сърцата – отворени. (...) И ако в някой момент сте изправени пред избора между правилното и лесното, спомнете си какво сполетя едно мило, добро и смело момче, само защото се бе озовало на пътя на лорд Волдемор.

Още в момента, когато Хари и Седрик се пренесоха с летекода исках да им кажа върнете се, не продължавайте. И тогава се появи и предателя Петигрю носещ подобието на Волдемор, а после и смъртожадните дойдоха, а Хари отново беше сам. Но момента, в които след сблъсъка на магиите им се появиха образите на Лили и Джейм, Хари отново намери сила в себе си. Ама Седрик, беше прекалено късно за него, много го харесвах, не беше като другите, които обвиняваха Хари в измама.А когато се върнаха и всички се радваха, че има победител, просто исках да ги накарам да млъкнат. Седрик Дигъри беше първият загинал, но не и последния.

Хари Потър и ордена на феникса

След доста размисли коя ми е любимата от поредицата, мисля да кажа тази. Случиха се толкова много неща, от самото начало освен , че Хари отново беше на праивит драйв за лятото и трябваше да се дори с диментори, голяма част от магическият свят не вярваха на него и Дъмбълдор. Но тогава се появи ордена и сякаш беше единственото нещо,

 което изглеждаше сигурно и не подлагаше на съмнение завръщането на вие знаете кой, а и Сириус беше там. Но после лятото свърши Дъмбълдор все още седеше далеч от Хари, а на свободното място за учител по защита срещу черни изкуства дойде Ъмбридж. Побиваха ме тръпки от тази жена, с малката и саркастична усмивка и покашлянето, но поне доведе до нещо добро, създаването на Войнството на Дъмбълдор.

Младите не могат да знаят какво мисли и чувства един стар човек. Ала старите хора носят вина, ако забравят какво е да си млад ...

Магьосниците могат да оставят на земята отпечатък от себе си, да се носят като бледи сенки там, където навремето са се движели като живи... Но малцина избират този път.

Докато четях как всеки един се учи от Хари просто ме зареждаше. И тогава се пови връзката на Хари и Волдемор и всичко се обърка. Тъпата Белатрикс Лестранж , мразя я, мразя я. Сигурна няколко пъти се връщах на момента, в които Сириус умря, не исках да го приема, знаех че ще стане но пак отричах, ужасно го харесвах като герой. Беше връзката на Хари с родителите му, беше негов кръстник, а просто изчезна. И за да му бъде още по-лесно на Хари, трябваше да разбере какво се крие зад пророчесвото и да се справи с него.

Хари Потър и нечистокръвния принц

Дори не знам от къде да започна.  Добре ще е с един от малкото щастливи моменти, целувката на Джини и Хари, толкова се радвах че най- после си признаха чувствата, че почти забравих за случващото се. Но цялата история за Том Ридъл беше на фокус, каквото е да се случеше. Беше интересно да надникна зад образа на най-злият черен магьосник, преди да стане такъв.

Най-голямата слабост на Дъмбълдор: той винаги вярва в доброто у хората.

 Дъмбълдор го подготвяше да поеме мисията му и да унищожи хокруксите, защото знаеше, че той няма да има време да го стори.

Величието поражда завист, завистта води злоба, злобата бълва лъжи.

... какво е да видиш една наглед изгубена битка. Беше казал, че е важно да се бориш отново и отново, да не спираш, защото само тогава злото стои надалеч, макар че никога не може да бъде докрай изкоренено.

На онази кула сякаш времето спря, за втори път не вярвах какво се случва и зад всичко стоеше Спейп. Той уби Дъмбълдор, той беше нечистокръвният принц и наистина го мразех, почти до финала на последната книга.

Хари Потър и Даровете на смъртта

Тук ще опиша всичко по един малко по-различен начин. С по едно две изречения някой от героите.

Рон Уизли, ти си нашият крал. Малкото рижо момченце, което се превърна в най-добрият приятел на Хари. Имаше моменти, в който му идваше в повече да е в сянката на Хари, но никога не беше и винаги се връщаше. Намери сили чак накрая да признае, че Хърмаяни не е просто многознайка.

Хърмаяни Грейджър, любознателното момиче без, което по думите на Рон нямаше да оцелеят и ден в търсенето на хокруксите. Дори и мъгълокръвна тя е една от най-добрите вещици на своето време.

Хари Джеймс Потър, момчето който оживя. Белязано от съвсем малък, израснал без да знае кое е, промени целият магически свят. Невероятен търсач, приятел и грифиндорец. Всички те израстваха във всяка следваща книга и се подготвяха за момента, в които ще се изправят срещу всичко е всички.

Албус Дъмбълдор, невероятен директор, които въпреки всичките си тайни беше зад Хари през цялото време. Едва в последната книга имах възможността наистина да го опозная, за да разбера кой в действителност.

Сивиръс Снеп, признавам, че като всеки друг го мразех от началото, заради държанието му с Хари, връзката с Волдемор, но очевидно съм грешала. След като видях историята под един друг ъгъл разбрах, че Снейп е една от причинете Хари да е жив.

Том Ридъл, добре познатият ни вие знаете кой, герой с трудно минало, но съм предначертал бъдещето се. Питала съм се дали е можело всичко да се развие по друг начин, може би на тогава той нямаше да е най-злият вълшебник.

Не мога да опиша всеки един от геройте, просто защото ще стане прекалено дълъг пост, но с по една дума всеки един, което седя зад Хари в неговото пътуване. Нивил- този, които се промени най-много, цялото семейство Уизли, които дадоха много, не се отказаха и бяха семейството, което Хари никога не е имал, дори след смъртта на Фред. Лупин, който щеше да бъде невероятен баща, но просто не получи шанс. Доби и Хедуиг също загинаха, но останаха част от книгата до самият финал и още много други герой като Луна, Макгонъгол и другите учители и всички, който се биха редом до Хари.

Благодаря ти Дж.К.Роулинг че ме направи част от семейството на Хари Потър, тази книга винаги ще бъде част от мен. Накара ме да плача и да се смея и най-вече да вярвам.