Крадецът на книги

Крадецът на книги

Маркъс Зюсак

Много се чудих какво да кажа за тази книга, много от вас ми я препоръчаха и още щом я видях в библиотеката я грабнаха. Мога да кажа, че надмина очакванията ми.

    ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ - ТИ ЩЕ УМРЕШ.

Разказвачът на тази история е не друг, а Смъртта.
Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ
ТОВА Е РАЗКАЗ ЗА:

едно момиче
*
известен брой думи
*
един акордеонист
*
няколко фанатични германци
*
един еврейски юмручен боец
*
и много кражби

И ОЩЕ НЕЩО ВАЖНО!
СМЪРТТА ЩЕ ПОСЕТИ КРАДЕЦА НА КНИГИ НА ТРИ ПЪТИ!

По-добро обяснение на книгата, аз лично не мога да напиша. Просто ме разтърси по всеки възможен параграф. Вярно, че преди това бях гледала филма и имах известна представа какво трябва да стане, а и щом видях, че историята е свързана с Третият райх  и един еврейски юмручен боец, знаех че историята ще ме плени. Винаги съм имала страст към историята и точно този период поражда множество чувства. Мисля, че всеки един от героите имаше своята роля и я изиграва по най-добрият  начин. От къде да започна, Лизел. Да я гледам как прави първите си стъпки в светът на книгите, как открадна първата си. В началото беше едно малко момиче, а накрая беше преживяла повече от колкото много хора през целият си живот. Но мисля, че без Ханс тя никога нямаше да види светът по този начин. Той и показа, колко много значат думите. Научи я колко важно е да пазиш тайна, но най-вече и даде любовта, от която тя отчаяно се нуждаеше. Неговият акордеон заедно с книгите на Лизел лично за мен бяха символ на човешкият дух, във времена, когато човешките животи са гаснели всеки ден историята на крадецът на книги доказва, че винаги ще има хора с големи сърца. Макс, той просто е роден под грешна звезда, времената са били такива, но той по никакъв начин не би дал да го пречупят. 

Независимо колко трудно му беше да се крие от света, той намери своят отдушник в лицето на най-неподозираният спасител. Всеки един малък жест, дори камъче намерено край реката, или книгата направена от Макс за Лизел ме караха да се замислям за много неща. Руди, момчето с лимонена коса, което скочи в реката, за да спаси една книга, а в замяна искаше само една целувка(а тези, които сте чели книгата, знаете, че тази целувка дойде прекалено късно), което искаше да е Джеси Оуенс, дори се боядиса цялото в черно, за да прилича на него. Той беше приятел, съучастник всичко.

„А сега Руди и Лизел вървяха по улица „Химел” под дъжда.
Той беше лудият, който се беше боядисал в черно, нанасяйки поражение на света.
Тя беше крадецът на книги без думи.
Но доверете ми се, думите бяха на път и когато пристигнеха, Лизел щеше да ги държи в ръцете си като облаци и щеше да ги изстисква като дъжд.”

 Роза Хуберман, жената с богат речник от обиди, но много голямо сърце. Прие еврей в семейството си с риск за живота си, просто защото така трябва. Може би не беше мечтаната майка, но беше тази от която Лизел се нуждаеше.  И всеки един от другите герой ни дава да надникнем в живота му, тихо, с пълното съзнание, че сме просто един страничен наблюдател, точно като Смърта.

Благодарение на това се натъквам на хора в най-добрата им и най-лошата им светлина. Виждам и тяхната грозота, и тяхната красота и се питам как едно и също нещо може да бъде и двете. И въпреки това те имат едно нещо, за което им завиждам. Ако не друго, хората знаят кога да умрат.

Има много мнения за тази книга, някой добри, други не чак толкова, но мога да кажа, че това трябва да се прочете в подходящият момент. Трябва да я почувстваш,трябва да я разбереш. Просто не я четете, ако не сте склони да я допуснете в себе си. Това беше едно малко по-различно ревю, но не мога по-друг начин да опиша колко много може да значи тази книга, ако просто вникнеш в смисъла и.