Кралица на Тиърлинг (Дискусия)

Кралица на Тиърлинг

(Дискусия)

Ерика Йохансен

  Този път реших да постъпя малко по-различно, чудех се какво да напиша в ревюто при положение, че тази книга ме обърка по всеки възможен начин. За първи път мога да кажа, че намирам нещо за интересно и въпреки това вбесяващо. Ще ви споделя моето мнение за книгата, кое ми хареса и кое не, ще се радвам да чуя и вашето, с надеждата не само при мен да се е получило така.

  Първо за тези, които не знаят за какво е книгата едно кратко резюме. 

Келси Глин не е като всяко 19 годишно момиче, още от раждането си е предопределена за нещо по-велико, стига да оцелее, за да седне на трона на Тиърлинг. Пред нея има само два варианта или ще стане най-великата кралица или всичко ще завърши преди да е започнало. Но представите на едно неопитно момиче, са си само това, представи. Действителността е друга, общество доведено до прага на мизерията, корумпирано и манипулативно. Най-важният въпрос е дали е готова да бъде кралицата, от която всички се нуждая, или ще бъде като майка си.

Какво харесвам в книгата: На първо място бих казала светът създаден от авторката. Невероятно съчетание на реалност и фантазия. Това е нашият свят просто е по-мрачен, съществува магия, която не всеки разбира и начинат на живот на хората е толкова прост както е бил преди много години. Хареса ми, че имаше препратки към наши съвременни произведения като Хобит или Хари Потър. Другото, което много ми хареса, беше силното присъствие на женски персонаж, които от където и да го погледнеш е въплъщение на силата и решимостта.

 Келси знаеше какво я чака от първият ден, беше се подготвяла за този момент и дори когато всичко вече беше реалност, тя не показа външно уплахата или още по-малко капризът на дете, защо точно аз. Не винаги и беше лесно да взема решения и може би без Боздугана нямаше да се справи, но тя винаги поставя народа си на първо място. Склонна е да се изправи пред цели армии, да се бие редом с войните си, но не и да остави другите да страдат.  Магията, беше доста умело прокарана в идеята на книгата, сякаш винаги е била там, но просто е чакала да дойде правилният човек в точният момент, за да се появи. 

Най- вероятно във втората част ще е малко по-разгърнат този аспект. Многото гледни точки е първото, което ме накара да направя  поста дискусия, от една страна е добър начин да видиш многото гледни точки и какво се случва на няколко места едновременно, но имаше моменти, в които трябваше да се замисля добре сега къде си и за какво точно говорим. Също така имаше моменти, в които действието се движеше малко по-бавно от колкото мисля, че трябваше. Описанията са добри и интересни, но просто понякога липсваше динамиката. И не на последно място просто нещо ми липсваше, което да завърши цялата картина на книгата. Не знам какво точно е, може би вие имате идеи, но за мен си остава мистерия.  

  Дано идеята за дискусия не ви се стори по-странна, но май само така можех да стигна до какъвто и да е било отговор относно Кралица на Тиърлинг. Какво е вашето мнение, защото аз напълно не знам какво още да кажа.