How to annoy a reader

How to annoy a reader

Всеки от нас си има неща, които го вбесяват,а като човек, които обича да чете, определено мога да се сетя и за още много моменти, в които ми идва да ударя някой с Война и мир по главата за най-добър ефект. Знам, че на всички ни се е случвало и не ме срам да го призная, как да вбесиш читател, това е въпросът, чиито отговор е не искаш да знаеш особено, ако държа някоя интересна книга.

• Когато напълно спокойно си се излегнал или седнал, напълно готов да започнеш с четенето. Историята се задълбочава и дори не може да откъснеш поглед и тогава някой влезе при теб. Хей какво правиш, говори ми де, * драматично обръщане на гръб, но този срещу вас не спира и не спира да говори, а при вас някой от героите изживява катаклизъм и последва въпросът... О аз да не ти преча... не не няма проблем аз така си гледам по принцип * пускайки злобен поглед, дори отчаян вече.

• По-лошият вариант на първата ситуация. О здравей как си, четеш тази книга ли, о да знаеш колко е интересно, ама тя накрая умира де, но нищо ти ще видиш. Чакай, чакай какво нееее, защо, нищо не чух, пълно отчаяние, махни се от стаята, не ми говори даже. Знам, че на всички ви се е случвало, добре дошли в клуб.

• Прекрасното чувство, когато някой дойде и все пак изглежда малко заинтересован какво правиш. Хей за какво е тази книга, ами разказва се за едно момиче, което се бори със различни създания като демони, вампири. Чакай вампири, блестят ли * отново изражението на пълно отчаяние. Не не блестят това не ти е Здрач, но все пак има вампири, но те не са толкова важните тук. А добре, чао.

• Няма как да не се спомена онзи момент, в които някой дойде при вас и пита. Какво правиш, чешеш ли, защо. Ами не бе гении, правя си сянка, а сега се разкарай. Не наистина защо го правиш* момента, в които се чудиш къде е война и мир, когато ти трябва, просто не ми говори.

• Когато четеш поредният момент, в който не може да се сдържиш и си излееше душата и някой влезе, какво става всичко наред ли е, защо плачеш... Мамоо Дъмбълдор и мъртъв, знаех че ще стане но защоо... Аха добре. Никой ли не ме разбира, знам знам погледнато така си е голяма картинка от страни, но малко съчувствие към не съществуващите ни любимци.

• Връщаш се изключително щастлив с новите си книги в ръце. Просто искаш да разкажеш на някой всичко за тях и той те попита, пак ли защо са ти , дори нямаш място вече * ще си намеря, нищо не разбираш, това са моите бебчета, стой далеч. 

Да четеш книги си е доста трудно, направо си е живото застрашаващо, аз и без да държа книга съм си ходещо бедствие, но какво да се прави не мога без тях. Какво може да ви ядоса докато четете, знам че всички си имаме нашите моменти на лудост.