Аз преди теб

Аз преди теб

Джоджо Мойс

 Всеки живот си има етапи, въпросът е какво да правиш след като навлезеш в един момент, от който знаеш, че няма да си тръгнеш същият. Луиза Клак, момичето което определено не може да изпуснеш на улицата. Необикновена от главата до петите, като започнеш от странният избор на обувки, чак до необичаните разбирания за живота. За кратките си 26 години не е видяла почти нищо, никога не се е чувствала жива, дори да не го осъзнава. Но знаете, че винаги има един превратен момент, след които иначе перфектният живот, вече не е толкова перфектен. Погледнато от страни тя има всичко, семейство, приятел и работа, която обожава, но всичко щеше да е прекалено нереално, ако остане така. Лу губи работата си и след множество опити, дори в фабрика за пилета. Така че работата като болногледачка на мъж в инвалидна количка определено звучи по-добре. Но Уил определено не е старец нуждаещ се от помощ. Той е млад мъж, с нужда от адреналин, претърпял един небивал инцидент, приковал го на едно място. За нито един това не е ситуацията на животът им и колкото и да е клиширано те се преоткриват един в друг. Животът наистина има много аспекти и тази книга представя един, които може да те разтърси из основи.

- Както и да е. Тя определено е била изненадана.Явно

е очаквала да види Квазимодо.

- Там е проблемът, Трин - казах и изсипах остатъка от чая си в цветната леха. -

Всички са такива.

 Преди да започна се извинявам, ако на места се увлека прекалено, но това е книга, която поне аз намерих за истинска, рядко книга може да ме накара да плача, а направили го, значи има нещо в нея, което да ме е накарало да се замисля.

Човек има само един

живот.Длъжна си да го изживееш пълноценно.

Ама изобщо не планирах да чета книгата, просто разглеждах клипчета и попаднах на трейлър на филма( един малък съвет от мен, ако искате да чете книгите, не гледате трейлъра има толкова много спойлери, които после ми изникваха в главата) след това гледах и едно ревю и просто си каза, е нищо не губя, имам нужда от нещо, което не е захаросано. Отне ми по-малко от ден да я завърша и в момента дори не знам как успявам да пиша това. Засегнати са теми, които реално никой не обсъжда или просто пренебрегва. Но преди да говоря за това нека ви запозная с Луиза и Уил. Най - необичайната двойка, която съм 

срещала. Лу е някак си толкова жизнерадостна, да не говорим за крещящият и стил на обличане. От една страна ми беше странно, че тя нямаше никакви амбиции, просто обича живота си, не са и нежни скъпи къщи и коли за да се усмихва. Но все пак  опира и въпросът за парите. Тя живее в да речем, пълна къща в действие, всички разчитат на нея, може би дори понякога малко я пренебрегваха, а и не забелязваха колко много жертва тя за тях. Но именно връзката и изградена с родителите, сестра и ме накара да почуствам, че това е повече от просто поредната книга, реални проблеми на едно семейство.

Някой грешки... просто имат по-големи последствия от други. Но не бива да позволяваш тази нощ, да е нещото, което те определя. От теб завити това да не се случва, Кларк.

 От загубата на работа до справянето с ежедневните проблеми. Когато се запозна с Уил, той си беше олицетворението на отчаяният млад човек, които не вижда бъдеше. Иронията и сарказма му са просто в пълна сила, той виждаше Лу като поредното лице, което ще мине през животът му. Това е всичко, което има сега, болногледачи, ужасени родители и никакво право да каже какво той желае. А за човек, които до преди две години е катерил планини и е скачал с бънжи да си 

парализиран е като ад, които да изживяваш всеки ден.Преди, когато животът е бил пред него, а сега му трябва помощ за всичко, а една жена иска да нахлуе в целият му свят и да го накара да излиза навън. Връзката между тях е просто толкова осезаемо градивна, че виждаш как всеки един променя другия, но най вече за Лу. За нея той е този превратен момент, преди него тя просто съществуваше, той я научи да живее. Хареса ми, че книгата не беше само от гледната точка на Лу, а също сестра и, като и от тази на майката и бащата на Уил. Някак си предаваха на историята завършеност и поглед на нещата от доста различен ъгъл. Няма как да не спомена, че състоянието на Уил предизвика, много реакции у мен и най вече това, колко безчувствени може да са някой, да гледаш и да сочиш без да мислиш да човека срещу теб. Някак си видях неща, който реално съществуват, но никой не им обръща внимание, през очите на някой като Луиза. Не споменах приятелят и, но просто не го харесвам, от 

самото начало чаках да се разкара, няма да му обръщам внимание. Не искам да ви разкривам моментите, в който реално може да спреш и да гледаш в точка, толкова много емоции те заливат.

Push yourself. Don’t Settle. Just live well. Just LIVE.”

Ако очаквате книга с еднорози и дъги, просто не я четете. Не е история, която да е подходяща за всеки ден, но може да те държи буден, докато не я завършиш. Начало и край, все до това опира всичко, просто зависи как гледаш на нещата.