Фенка - Рейнбоу Роуъл

Фенка

Рейнбоу Роуъл 

         Животът в гимназията може да е едно много вълнуващо и ново начало за всеки, но за Кат е не само стресиращо, но и крайно неприятно. От малка винаги е деляла всичко с близначката си Рен, дори и манията по историите за Саймън Сноу. Но тя не е една от многото прочели книгите, тя е писател, пише истории за Саймън, но пречупени през нейната призма. Но животът тече и не може да чака Кат да напише следващата глава. Рен е надраствала увлечението по Саймън, но сестра й не може. Рен е готова да продължи, нов живот, нови приятелки, дори си е избрала съквартирантка за общежитията, а за най-голяма изненада на Кат, това не е тя. Въпросът е дали Кат може да повярва, че не всичко зависи от Саймън, дали може да погледне непрекъснато усмихнатото момче в стаята й, без да се чуди къде да отиде. Дали може да бъде нещо повече от фенка и за пръв път да напише своята история.

***

От много време отлагам прочитането, на която й да е от книгите на Роуъл, а сега дори не мога да кажа защо. Подходих доста скептично, но още в самото начало осъзнах, че греша. Историята не само отразява проблемите на израстването, но и по един магичен начин те пренася в книгата, дори забравяш, че си само читател. Това, което най-много ме впечатли е начин, по който са изградени героите, просто няма начин всеки един да не припознае поне малко от себе си в някой от героите. А и да не забравяме, че това е история на момиче влюбено в книгите и писането.

"Понякога писането е като тичане по надолнище. Пръстите вървят напред по клавиатурата като краката, когато не могат да се борят с гравитацията."

Кат е едно момиче, в което поне аз намерих някой сходни черти. Тя винаги застава зад приятелите си и се грижи за тях, знае как да използва думите, (когато не е притеснена) тя е фенка, тя е мечтател. Но никога не е била само Кат, винаги е било Кат и Рен. Сега трябва да дели стая с Рийгън.На пръв поглед нейната пълна противоположност, винаги в движение, по купони, а момчета в стаята и...ами по-добре, че Кат не ги броеше. Но едно определено момче е там прекалено често, ако питате мен си е направо плашещо. Ливай(въпреки че не е мой тип) е ужасно сладък, винаги усмихнат и 

пълен с енергия. Но Кат е прекалено затворена в светът на Саймън, за нея университетът не е нейното място, дори не смее да говори със съквартирантката си. Просто не се чувства в свой води, а Рен не улеснява особено.  За мен Кат прекалено се подценяваше, а неувереността и граничи с инат. Но всеки път, когато седне да пише, сякаш се превръща в друг човек. Думите просто препускат, а всички ограничения, който си поставя изчезват. Животът просто непрекъснато я поставя в ситуации, които да я карат да се съмнява в себе си. Но на кого да се обади, когато трябва да се прибере късно вечер сама, на кого да се обади, когато има нужда от помощ, ами да Ливай винаги е там за нея. А Рийган може би не е такава каквато изглежда, може би нищо не е каквото се очаква да е.

„- Успя ли да се загубиш в библиотеката?

- Не, разбира се.

- Откъде се разбира? - отвърна той. - Аз винаги се губя в библиотеката. Всеки път. Дори си мисля, че колкото по-често ходя там, толкова повече се губя. Сякаш ме опознава и почва да ми прави номера. “

Може би в началото ми беше странно как тя се затваря в историите, който пише, но това просто и стигаше, нямаше нужда да се прави на друг човек. Сама си поставя граници и си казва, не, аз мога да пиша само фенски истории. Но действието се развива толкова леко и неусетно, че дори нямаш време да осъзнаеш леките промени, които настъпват у героите. Всеки един от тях има своята история. И всеки един намира начин да ти се хареса. А това дори не е цялата история. Както казах Кат и Рен, те срещу лошите, те срещу светът, но няма да издавам повече.

Това е една история за израстването, за това как едно момиче се научава, че светът извън стаята й не е чак толкова лош. Краят ми се стори прекалено бърз, имах толкова въпроси, дори за Саймън и Баз. Но въпреки това те грабва от самото начало, веднага намираш прилика с някой от героите и най-искрено се забавляваш с поредната доза ирония.  Ако сега ме питате, защо не бях чела книга на Роуъл бих казала, защото не бях готова да се превърна в фенка.