Призраци в моята глава - Пол Трембли
Пол
Трембли
Всеки има демони, с който
трябва да се пребори, но какво става, когато тези демони обсебят целият живот
на едно семейство? Да превърнат ежедневието им в предаване за лудостта на едно четиринайсет
годишно момиче. Да отнемат детството на
малката Мери, побиват ли ви тръпки докато си го представяте? Ако не, добре
защото това не е дори частица от историята на семейство Барет.
Това е една история показана
през погледа на едно невинно осем годишно момиченце, което може би дори не е
разбирало какво се случва в неговата глава. Пред очите му всичко се разпада,
нейната по-голяма сестра Марджъри, тази на която винаги е вярвала, тази която и
е разказвала приказки, сега е напълно непознат за нея човек. Родители й се
борят с това да не загубят дъщеря си, да не загубят домът си. Но дали отговорът
на проблемите им се крие в телевизионно предаване, което да отрази историята ми
или просто се оказва клечката кибрит, която да подпали всичко?
- Може ли да пазиш тайни, Мери?
- Доста съм добра в това?
Помълчавам преди да добавя:
- Но по-често се случва тайните да пазят мен.
***
Признавам си, не очаквах да харесам книгата. Бях си
изградила определена представа за такъв тип истории, в стил Екзорсистът, но
това което все пак ме накара да посегна към книгата, беше че е разказана от
един доста необичаен разказвач. От едно дете, малката Мери, чийто живот никога
не е бил нормален, но тя не познава друг, за да го осъзнае. А това, че всичко
става пред обективите на камерата само добавя една призрачност в цялата
обстановка. След като вече си грабнал книгата осъзнаваш, че да Мери е
разказвачът, но малката наивна 8 годишна Мери се е превърнала в един зрял
човек, който цял живот се бори с едно реалити шоу. Започваш да си задаваш
въпроси, на кое да вярваш, дали на това, което се е случило за пред камера,
дали на детското въображение или на куп други показатели. И когато решиш, аз
вярвам на тази гледна точка, след няколко страници започваш да се съмняваш дори
в това, което четеш. До голяма степен смразяващите нотки не идват от това,
което се случва, а от това, което очакваш да се случи. Това не е книга, която е създадена само, за да
те изплаши, карате в един момент да изпитваш симпатия към героите, а в
следващият да не може да ги погледнеш. Историята е изградена на една по-високо
ниво от просто хорър и аз обърнах внимание именно на тази част. Имаше моменти,
в който изтръпвах, но въпреки това исках да разбера какво се крие зад всеки
един, кое е истина и кое лъжа.
Тя продължи да говори, а аз се разплаках и се опитах да срия лицето си с моите табели. Вече не издържах да пълни главата ми с нейните приказки и нейните призраци.
Първата ми мисъл беше, това е историята на Марджъри, обсебеното
момиче около, което ще се върти всичко. Но тя е просто причината всичко да
ескалира до там, че къщата на семейство Барет да се превърне в снимачна
площадка. Бащата и майката на двете момичета са двете пълни противоположности,
от една страна баща им вярва, че в
Марджъри живее демон, че господ може да я спаси, до така степен вярва в това,
че започнах да се съмнявам кой от
двамата е по-голям шизофреник. Колкото до майката, тя беше като страничен наблюдател,
не вярваше или поне не искаше да повярва. Всички са като призраци затворени в
собственият си дом, изложили историята си пред лицето на светът. А в малката си
куклена къща малката Мери се опитва да е силна, силна за баща си, за сестра си
и за майка си. Както казах историята е написана от името на Мери, но от три
различни нейни гледни точки и с напредване на историята читателят сам запълва
празнините.
Казвам всичко това, но
имайте предвид, че аз по принцип не посягам към този жанр, а въпреки това намирам
историята за обсебваща. Дали заради това, че те кара да се замислиш или да
поставяш всичко под въпрос или просто защото е нещо по-различно от това, което
обикновено чета, но не това е важното. Мислите си, че просто няма да може да
заспите след история като тази, да може би, но за мен страхът се крие не зад
самата история, а зад това какво се случва в главата на всеки един докато я
чете.
Благодаря на издателство Еднорог за предоставеното
копие на книгата.
Страхотно ревю, наистина ме заинтригува и нямам търпение да намеря време, за да прочета тази книга.
ReplyDeleteАко си фен на хоръра, задължително й дай шанс <3
Delete