Град от кости - Дискусия
Град
от кости - Касандра Клеър
Дискусия
За втори пореден месец с Павлина от my world covered in books се
опитваме да скалъпим нещо като диалог за книги, който си избираме в началото на
всеки месец. Знам, че една от книгите за този месец беше Елинор и Парк, но
настъпи малка промяна в плана. Въпреки, че и двете прочетохме книгата, просто
не беше една от онези истории, за който искахме да напишем дискусия, затова минахме
на план Б. Отново предупреждавам, че в дискусията има спойлери за книгата.
П.П.: Не знам от колко
време планирахме да прочетем книгата, но се радвам, че го направихме. Въпреки
че в начало бях леко скептично настроена, обичам книгите на Касандра, но след
филма и сериала, не мислех, че има с какво да ме изненада. Мога да кажа, че
светът на сенките ми влезе под кожата. Цялостната идея много ми харесва, а това
дори не е първата ми среща с историята. Въпреки че съм чела Адски устройства и
Лейди Полунощ, в Град от кости намерих съвсем нови аспекти на историята, която
си мислех, че познавам, точно това е причината толкова много да харесвам стила
на Касандра Клеър.
П.Г.: Аз също съм имала предишен опит със светът на сенките, когато
преди година четох Ангел с часовников механизъм, но както съм споменавала
няколко пъти, нещо в книгата – дали факта, че се развиваше в миналото,
неподозиращата за силите си Теса или цялата идея зад роботите убийци, не знам –
нещо просто ме дърпаше назад и никога не продължих. От известно време исках да
прочета Град от кости, но си имах едно наум, че може и отново да не се окаже
моята чашка чай. Но понеже сериала и
филма са страхотни и покрай вечните дебати кое от двете отговаря повече към
книгата, се реших да направя тази крачка.
П.П.: Това, което ми
направи най-голямо впечатление беше именно разликата между филма и сериала.
Беше ми много интересно да разбера къде точно се криеше истината. Определено
филма се доближава повече, но пък сериала е готин, ако го гледаш, без да знаеш,
че е адаптация. Точно затова е по-добре да се чете книгата. Това, че знаех
финала разваляше момента на изненадата и въпреки това обаче се насладих на
всяка страница.
П.Г.: Определено я прочетох на един дъх и, въпреки че съм абсолютно
против спойлерите (все още отказвам да изгледам Игрите на глава, защото не съм
прочела книгата), знаех, че книгата ще обясни много неща, които двете адаптации
са пропуснали. Филма определено се доближава повече, но пък почти всички герои
си ги представях точно, както бяха в сериала – Клеъри в сериала е супер
дразнеща и лигава и повече припомня на другите какво трябва да се свърши,
вместо реално да прави нещо по въпроса, но тя в първата книга е точно такава!
Беше странно да чета опитвайки се да я поставя в образа на супер яката и badass Лили Колинс, но истината е, че за мен Кат успя да докара онази
досадна нотка. И разбира се, за да не си помислите, че имам нещо против Клеъри
– изобщо не е така, възхищавам се на жертвоготовността ѝ и желанието ѝ да помогне на майка
си.
П.П.: Оценявам добрите и
лошите черти на Клеъри, но отново благодарение на спойлерите (не знам как
научавам всичко, което не трябва – или е случайност или е карма, но това е друг
въпрос), знам колко много ще израсне Клеъри като герой. А да не говорим, че
през почти цялата книга нямаше момент, в който да не се смея с глас на
глупостите на Джейс. Той определено е мой тип герой, въпреки че в края на
книгата определено не очаквах да го видя в светлината на напълно изгубено
момче, но някак си по този начин осъзнах, колко много Джейс и Клеъри се
допълват, като двойка и именно добрите и лошите им черти ги правят толкова
добър отбор.
П.Г.: Джейс със сигурност ще се превърне в един от любимите ми
мъжки персонажи – саркастичните му коментари, арогантността му и загрижеността
му за Клеъри са само част от причините да ги ship-вам толкова много
двамата, но тук отново бях разочарована от начина, по който се разви сцената на
целувката им в сериала – ще пропусна момента, в който хабя енергия да се
ядосвам на мястото, на което се случи и всичките хора, които бяха там, а ще
премина към по-съществената част – нямаше никаква романтика. Двамата са толкова
сладки и спонтанни в книгата и във филма, докато химията между Дом и Кат
напълно липсва. И така или иначе говорим за двойки, искам да спомена Алек и
Магнус – въпреки че срещите им във книгата са много по-малко пак бяха такава
наслада, понеже този bromance е живот!
П.П.: Касандра Клеър
определено знае как да създава допълващи се персонажи, а като съчетаеш това и с
история, изпълнена с толкова много загадки и напрегнати моменти, се получава
една книга, която непременно трябва да се прочете. Идеята зад реликвите на
смъртните, историята на ловците на сенки и враждата между Валънтайн и Клейвът
са много добре изпипани, а въпросите, които остават след прочитането на
последните страници, ме накараха да осъзная колко много се различава
първоначалната ми представа, от това, което се случи. Въпреки че това е първата
книга на Касандра Клеър, тя по нищо не отстъпва на останалите нейни книги, които
съм чела.
Оценка ПП:4* Оценка
ПГ: 5*
Септември :
Отново дойде време да обявим книгите за
следващият месец и този път няма да увъртам, а направо минавам на въпроса.
Първата книга, на която се спряхме е Under the
never sky,
залагаме на нещо не толкова популярно тук, но пък изглежда доста интересна и
нямаше как да не дадем шанс и на нещо малко по-различно. А другата книга е Ш-ш-шт!,
честно нищо не знам за тази книга, но какво пък, настроена съм на вълна за нещо
неочаквано. Надяваме се и дискусията за този месец да ви е харесала, а тук може да прочетете и тази за Академия за Вампири.
Линк към предишните две дискусии.
Линк към ревютата ми за месеца.
Comments
Post a Comment