Книжни предразсъдъци

Книжни предразсъдъци

От доста време исках да поговоря именно за това, защото книжните предразсъдъци са нещо, с което един читател се сблъсква всеки ден. Понякога дори не осъзнавам как отхвърлям дадена книга, просто защото не съм харесала корицата или съм попаднала на идея, като тази за вампирите, която просто ми е дошла в повече. Проблема е в това, че точно заради това има голяма вероятност да не прочета нещо, което няма как да не ми хареса. Но не, аз имам нещо на ум и щом съм казала, няма да ми хареса, иди ме разубеждавай. Има едни моменти, в които просто на пук на себе си започвам дадена книга и познайте, оказва се че много ми харесва.

 Да съдиш книгата според корицата

Това определено е най-често срещаното явление. Ако някой ми каже, че никога досега не му се е случвало да отхвърли книгата само заради корицата,  нека издаде тайната си. Най-добрият пример, който мога да дам е Въглен в пепелта, много я мразя тази корица, защо просто не оставиха оригиналната... В този случай резюмето изигра своята роля и си затворих очите за корицата, добре че го направих, защото сега спокойно мога да препоръчвам книгата с израза, просто не обръщай внимание на корицата.

Да съдиш книгата според филма

Може би това не е толкова често срещана при тези, който обичат да четат. Просто знаем, че филма много рядко е по-добър, но много други хора си вадят изводи за дадена книга само според това дали са харесали адаптацията. Веднага се сещам за Пърси, първо гледах филма, реално ми хареса, но не достатъчно, за да прочета книгата. След около година отново гледах филма, но този път вече бях чела книга. Сигурно 20 минути седях и си повтарях, не, не и не. Това не може да е така, схванахте какво имам на предвид.

Да съдиш книгата според мнението на другите

Много често се допитвам да приятели дали да прочета дадена книга, защото знам, че ме познават и знаят какво харесвам. Но все пак всички сме различни, няма как всички да харесваме едно и също, ако искам да прочета нещо, дори да ми кажат, че е ужасно ще му дам шанс, може да се откажа на първите 30 страници, но поне ще знам, че съм опитала. Но понякога го имам и обратният момент, именно заради някой прочитам книга, която в последствие се влюбвам.

Да съдиш книгата според резюмето

Това също ми се случва доста често. Не знам защо, но от някой резюмета, ама абсолютно нищо не се разбира. Не че казвам да ми издадат сюжета, но поне да знам за какво се говори. Това е почти като с кориците, може да е много объркващо.

Да съдиш книгата според големината

Тук ще съм кратичка, дългите книги не са за всеки. Но някой автоматично си казват, това е над 600 страници няма да го чета. Не, не правете така, дори нещо да ви се струва дълго, ако ви харесва трябва да му дадете шанс.

Да съдиш книгата според жанра

Ако получавах монета, когато кажа, аз не чета такива книги, щях да съм доста богата. Наистина има жанрове, които знам, че няма да ми харесат, но има и такива, на който просто не съм искала да дам шанс или просто не съм попаднала на правилната книга.

Да съдиш книгата според идеята

Както споменах и в началото има едни определени идеи, като тези за вампири или за паднали ангели, на които просто не попаднах на правилните книги и доста дълго след това отказвах да прочета подобни. С времето успях и открих, че не всички книги с една идея имат нещо общо, но ми отне време.

Това са една малка част от предразсъдъците, с които се сблъскваме всеки ден. На вас случвала ли ви се е?