Мнението ми за съвременните български автори и Вендета Блек

Мнението ми за съвременните 

български автори и Вендета Блек

Да, този път темата ще е книжна, каква изненада. Не, наистина, и аз съм доста изненада от желанието ми да пиша днес. Та, за да премина директно към темата, преди около две седмици за първи път (поне не се сещам за друг) прочетох книга на съвременен български автор. И затова се замислих над въпроса, какво точно ме е спирало преди. Може би като голяма част от вас и аз си поставях мисленето ограничение, че щом не е някой световно известен и нашумял автор просто с лека ръка мога да го прескоча. Но нещо от вътре ме глождеше, защо нашите автори да са по-малко талантливи от останалите, тук не говоря разбира се за хора като Вазов, Дебелянов и всички останали български класици. Ако трябва да съм честна първата книга, на български автор, която ми привлече вниманието беше Вестители, но така и не се сдобих с нея и от там не се бях сещала за онзи въпрос касаещ нашите млади писатели. 

И едно последно изречение преди да премина към книгата, за която по-подробно ще говоря. Смятам, че българското творчество е не по-малко добро и точно ние сме тези, които трябва да го подкрепят, колкото и клиширано да звучи. Наистина се броят на пръстите на едната ръка издаваните подобри книги на пазара и ако това не се насърчава няма как да видим още. Затова силно се надявам за в бъдеще да има повече амбицирани млади хора, които независимо от това, че пазара тук не е както в другите страни да се престрашат да споделят трудът си с останалите.

Сега преминавам и към книгата, която беше причината за този пост. Говоря за първата книга от поредицата Вендета, а именно Блек. Авторката е Светла Бахчеванова, а книгата не е издадена под логото на някое издателство, а с помощта на Diary of book junkie. Започнах книгата мисля, че в началото на месеца с мисълта, че ще е някоя лека любовна история, но определено не очаквах да попадна на толкова много пластов сюжет. 

Самата история разказва за Брияна Монтана, момичето което бяга от миналото си и просто иска да започне на чисто не къде да е, а във Вегас,  градът на греха. Но както при всяка добра любовна история се намесва прилично циничният мъж, който напълно разбива представите ти за спокоен живот. Няма да ви издавам повече от сюжета, затова ще наблегна на това, което ми направи силно впечатление, а именно стилът на писане. Рядко разглеждам по-подробно това, но мисля че този пост е подходящ за целта. Бахчеванова е успяла не само да изгради една много силна героиня, но и такава в която много биха се припознали или поне биха си казали, браво това е момиче на място. Защото за мен Брияна е един много сложно изграден образ, от една страна става част от страховете и кошмарите и, но от друга виждаме жажда и за живот. 

Другото, което ми направи впечатление беше начинът, по който беше описано всичко, не знам дали авторката е била там или дори е карала толкова бързи коли като Брияна, но определено си е направила добре проучването, защото през цялото време мислех, че съм част от историята. И не на последно място, историята успя да ме изненада, можех да имам своите малки предположения за развитието, но нищо не би ме навело на мисълта за точно тази сценарии. Много често подобни книги следват една и съща схема, а това че напълно честно мага да кажа, краят успя да ме изненада е нещо, което не бих казала за много световно признати книги. Освен това, авторката много успешно е успяла да изгради светът на минало и настояще, но също така да включи и историята на хората заобикалящи Монтана и Блек. Прочетох книгата за отрицателно време, особено като се има на предвид, че нямам особено много време за четене. Последното, което бих могла да кажа само е, че нямам търпение да разбера чия Вендета ще надделее, тези които вече са прочели книгата, знаете за какво говоря.