Червен изгрев

Червен изгрев

Пиърс Браун

Далечното бъдеще. Цялата Слънчева система е колонизирана, а човечеството е оформено като тоталитарно кастово общество. Дароу принадлежи към най-нисшата прослойка – тази на Червените.

Те вярват, че са изпратени на Марс, за да направят планетата годна за живот, че кръвта и потта, които проливат всеки ден, ще спечелят правото на децата им да живеят на повърхността.

Но Червените са предадени. Дароу открива, че повърхността на планетата е заселена отдавна, а неговите хора са лъгани от Златните, за да продължават да живеят в мините. Като роби.

Воден от жаждата за отмъщение, Дароу приема да се включи в бунтовническата групировка Синовете на Арес, да проникне в Института, където децата на Златните се обучават, и да стане един от тях.

Червеният изгрев ще настъпи. Дори ако Дароу трябва да плати за свободата с цената на живота и всичко човешко в себе си.

***

Купих си книгата преди повече от година и нещо, причината да я започна чак сега ли, не знам от една страна може би, защото очаквах да ми дойде прекалено много като “Игрите на глада ” и много други подобни. След това започнах да се колебая дали няма да ми е прекалено суха, после си намирах друга причина, но не може книга, за която се изговори толкова да не заслужава поне шанс. Ако трябва да съм честна в началото имах точно това усещане, че е чисто и просто много различна информация нахвърляна на едно. Не можех напълно да навляза в историята и да усетя героите, но след някое и друго побутване и думите не я оставяй, продължих да чета. След края на тези първи 50 страници ми трябваха не повече от още няколко, за да се преобърне цялостното ми мнение за книгата. Дори не мога да го обясня, от книга, която се чудех как ще завърша до история, която не можех да оставя. Тази нахвърляна информация, всички тези различни елементи, кастите, йерархията, промяната и дори политическите интриги изведнъж всичко си дойде на мястото. Когато започнах книгата, реално нямах представа колко многопластова е идеята зад нея, нещата не се свеждат до това, че 

Червените имат нужда от герой, спасител или мъченик, те имат нужда от някой който да се превърне в живо оръжие, дори това да значи да загуби себе си някъде из цялата тази промяна. Дароу дали просто винаги си е търсил белята или  има кофти късмет, но се оказва точно този човек. Той губи нещо много важно и това малко или много убива нещо в него, което го превръща в оръжие, идеално за шлифоване от Синовете на Арес.

Дароу, какво да ви кажа, той е един просто неподражаем образ, от една страна след всичко през, което преминава се очакваше от него да загуби онова червено момче от мините, а той просто се напасна на ситуацията. Имаше моменти, в които то се увличаше в идеята за отмъщение, понякога забравяше каква цел гони, но най-важното е че накрая той знаеше какво иска, точно тази му черта оценявам най-много. Той тръгна като на война, но се оказа забъркан в нещо много по-трудно, оказа се че е заобиколен само от врагове.

Това е още една причина книгата да ми хареса толкова, не е важен само главният образ, а и всички второстепенни. Всеки един от тях е изграден бавно и с точна представа каква роля ще има. Тук не става дума само за кастите както предполагах, мислех че всичко се дели на златни и червени, а те се оказаха само една прашинка от Марс. Както казах всеки един образ се учи как да оцелява, пуснати са в една игра, чиито правила са меко казано неясни. Ако смятате, че игрите на глада са съревнование за оцеляване и надмощие, то Червеният изгрев, за мен се оказа цяло едно стъпало над тази идея. Говоря ви за йерархия в йерархията и множество интриги и политически изгоди. Така, че не не бих могла да сравня двете книги поради много причини и смятам, че към тази книга трябва да се тръгне без предразсъдъци, затова и не искам да ви разкривам повече за сюжета, от това което пише в резюмето.

Червен изгрев е книгата, която определено не очаквах да харесам толкова. Не смятах, че толкова бързо ще свикна със стила на Браун, а още по-малко да искам да прочета други подобни книги. Може би за някой е странно, но това е една идея повече фентъзи, от колкото съм свикнала да чета, но е едно отлично начало и мисля, че ще е началото на това да разширя кръгозора на книгите, които чета. Не знам какво ме очаква със следващата книга, но съм сигурна, че ще е не по-малко заплетена, сложна и вълнуваща от тази.