Destinesia

Какво не харесвам като читател Нормалните хора в 2 вечерта спят, но не аз. Точно в онзи вълшебен моменти преди да затворя очи се сещам, това звучи като добра идея за пост, погледни го така Пам, не ти се спи, не изобщо не ти се спи. Добре де, спеше ми се, но въпреки това музата ме обзе и се замислих какво не харесвам като читател. Не говоря само за слабите герой, или блудкавите истории, а по-скоро за нещата, който аз лично не обичам да правя.   Спойлерите Това оглавява всичките ми класации, въпреки че доста често ми се случва по един или друг начин да разбера нещо за сюжета. Някой дори отказват да довършат книгата след това, но лично аз ставам още по-любопитна защо даденото нещо се е случило, не съм доволна, че знам какво ще стане, но го има онзи момент, в който през страница се чудя, добре де той нямаше ли да умре. Спойлерите са враг номер едно на читателя, трябва да се забранят със закон. Да чета книгите от поредицата една след друга Вече навлизаме в страните м

Защо харесах Хари Потър и прокълнатото дете Здравейте, Хари Потър фенове и всички останали мъгали, сигурно не остана някой, който да не е разбрал, че това определено е годината, в която да си фен на най-известният магьосник. Но днес няма да говоря за предстоящата адаптация, за която вече нямам търпение, или пък новите допълнителни книги или...добре де, схванахте идеята. Предполагам вече всички знаете, че и на български може да се прочете Хари Потър и прокълнатото дете, въпреки че аз бях от най-нетърпеливите, който прочетоха книгата още при официалното излизане на 31 юли, когато аз умишлено не написах ревюто. Ако се питате защо, ами просто знаех колко много от вас ще изчакат книгата да бъде преведена и не исках да ви разваля удоволствието по някакъв начин. По същата причина и сега няма да пиша ревю, но ще ви кажа защо, аз за осми път се влюбих в поредицата. “Harry, there is never a perfect answer in this messy, emotional world. Perfection is beyond the reach of humankind

NY Times Book TAG Благодаря на  Мари  за тага. От своя страна тагвам :  Dessie Ivanova , Вероника М. и Габи Николова 1. Коя книга е на нощното ти шкафче? Цели 3 са - Хари Потър и стаята на тайните, Ангелско нашествие и Poison study. 2. Коя беше последната наистина добра книга, която прочете? Последно завърших Ледено ухапване, втората книга от поредицата, Академия за вампири. Обожавам първата книга, но тази я надмина в пъти. 3. Ако можеше да се срещнеш с един автор – мъртъв или жив, кой би бил той? Какво би искал да знаеш? На този въпрос имам два възможни отговоря и се чудя с кой да отговоря. От една страна бих се срещнала с една авторка, който определено е писала по начин, който изпреварва времето й, говоря за Джейн Остин. Но няма как и да не искам да видя Дж.К. Роулинг, повечето от нас знаят как е написана историята, но ми е интересно как наистина е успала да се справи, когато всичко е вървяло срещу нея. 4. Кои книги на рафта ти може да ни изненад

Top 7 Wednesday: Books with maps Днешната тема за постът топ 7 е много проста, но все пак реших, че ще е забавно да я напиша. Не знам колко от вас харесват книги, в които има карта, но за мен самата идея е не само оригинална, но и дава на читателя един интересен начин да визуализира картината в главата си. Сигурно пропускам много книги с интересни карти, но това бяха тези, за които ми дойде първо на ум. Кралицата на Тиърлинг Доста рядко говоря за тази книга, но не защото не е добра, въпреки че на мен ми липсваше любовният елемент, самата история е много добре изградена, а светът определено заслужава една добра карта. Това беше първата книгата с карта, която си взех, затова нямаше как да не я включа в списъкът си. The winner's curse Предполагам повечето от вас не са чували за книгата, или поне не са я чели. Затова няма да се впускам в подробности относно самата история, мога само да кажа, че картата е един много малък детайл, който предава характер на само

Книжни предразсъдъци От доста време исках да поговоря именно за това, защото книжните предразсъдъци са нещо, с което един читател се сблъсква всеки ден. Понякога дори не осъзнавам как отхвърлям дадена книга, просто защото не съм харесала корицата или съм попаднала на идея, като тази за вампирите, която просто ми е дошла в повече. Проблема е в това, че точно заради това има голяма вероятност да не прочета нещо, което няма как да не ми хареса. Но не, аз имам нещо на ум и щом съм казала, няма да ми хареса, иди ме разубеждавай. Има едни моменти, в които просто на пук на себе си започвам дадена книга и познайте, оказва се че много ми харесва.  Да съдиш книгата според корицата Това определено е най-често срещаното явление. Ако някой ми каже, че никога досега не му се е случвало да отхвърли книгата само заради корицата,  нека издаде тайната си. Най-добрият пример, който мога да дам е Въглен в пепелта, много я мразя тази корица, защо просто не оставиха оригиналната... В този

Сирената Кийра Кас През вековете човечеството е преминало през безброй промени, но така и не си е отговорило на един много прост въпрос - какво си готов да пожертваш в името на любовта. Кален е едно напълно обикновено момиче, което води един нормален живот, преди всичко, което някога е имала не се озовава на дъното на Океана. Но тя има право на избор, дали да потъне заедно с целият си живот или да стане Сирена, да служи 100 години на Океана и да превърне гласът си в смъртоносно оръжие. Само една единствена дума е достатъчна да убие всеки, затова просто е по-лесно да седиш далеч от всички. Кален знае какви са правилата на Сирените, може да не понася това, което причинява на хората, но обича Океана и никога не би и се противопоставила. Докато един ден не се появява Акинли, момчето заради, което би дала всичко, да може да изрече дори само още една дума. *** Винаги съм обичала Океана, просто е трудно да го погледнеш без да се замислиш колко много истории е погълн

Всичко, всичко Никола Юн Приели сме за даденост всичко около нас, въздухът, природата, всички онези малки неща, който по един или друг начин ни правят щастливи. Представете си никога да не сте виждали извън прозорците на малката ви стая, представете си да виждате само двама души. Един свят, в който осемнайсет годишната Мадалин живее в едни сапунен балон, далеч от целият свят. ТКИД е рядко заболяване, което те държи далеч от животът, от всички онези моменти, които всеки човек трябва да преживее. Преди да види него. Оли, момчето облечено в черно, новото съседско дете. Момчето, което се катери по покрива, винаги се усмихва и има невероятни сини очи, такива в който Мади се губи още от първият момент. И просто така всичко, което досега и е стигало, вече не е достатъчно. Животът е низ от моменти, които всеки трябва да изживее, а обречената любов е част от това. А Мади от самото начало знае, че Оли ще промени всичко, дори това да значи, да излезе от своята защитена зона.

September Wrap up & October TBR Това беше последният месец от ваканцията, постарах се да го оползотворя пълноценно. Просто като се сетя, че на 3 ти почвам, просто искам да си остана в леглото. Но като изключим всичко това, септември беше много силен книжен месец. Цели 12 книги, въпреки че една от поредиците не я броя много, но да преминавам към прочетеното за месец септември. Мило палаво момче Добавих книгата в последният момент, видях че я има и нямаше как да подмина Кристина Лорен. Обожавам книгите и, а и исках да си завърша поредицата. Въпреки че в сравнение с първите две книги, третата ми хареса една идея по-малко, все пак съм доволна от историята, защото определено не очаквах да ми хареса. Ревю на поредицата . Оценка 4,5/5 Сърца за разбиване Честно казано започнах книгата с идеята, че няма да имам определени очаквания. И може би точно затова ми хареса, идеята определено е много оригинална, а стилът на писане на Али Новак, може да те грабне от самото нача