Какво не харесвам като читател

Какво не харесвам като читател

Нормалните хора в 2 вечерта спят, но не аз. Точно в онзи вълшебен моменти преди да затворя очи се сещам, това звучи като добра идея за пост, погледни го така Пам, не ти се спи, не изобщо не ти се спи. Добре де, спеше ми се, но въпреки това музата ме обзе и се замислих какво не харесвам като читател. Не говоря само за слабите герой, или блудкавите истории, а по-скоро за нещата, който аз лично не обичам да правя.  

Спойлерите

Това оглавява всичките ми класации, въпреки че доста често ми се случва по един или друг начин да разбера нещо за сюжета. Някой дори отказват да довършат книгата след това, но лично аз ставам още по-любопитна защо даденото нещо се е случило, не съм доволна, че знам какво ще стане, но го има онзи момент, в който през страница се чудя, добре де той нямаше ли да умре. Спойлерите са враг номер едно на читателя, трябва да се забранят със закон.

Да чета книгите от поредицата една след друга

Вече навлизаме в страните ми читателски навици. Много рядко ми се случва като хвана една поредица с повече от 3,4 книги, да седна да ги чета една след друга. Дори да ми се иска, просто не го правя. Ако много харесвам историята като забавя прочитането на книгата с една, две седмици, успявам отново да навляза в светът, без просто да чета механично.

Книги с различна големина

Знам, че не съм единствената, която просто иска всичките книги да имат определена големина. Добре, за твърди и меки корици няма проблем, но не може едната книга да е на половината на другата, как се очаква да ги наредя така че да изглежда добре. Това е едно от неща, който най-много ме затруднява, когато реша да си пренаредя книгите. В един идеален свят книгите щяха да са с еднаква големина и нямаше да ми отнема часове да се чудя как да ги подредя без да изглежда абсурдно.

Дългите глави

Просто не съм им фен, не че не чета такива, напротив, май повечето даже са все с дълги глави, но просто ми е по-лесно с къси. Ако се питате защо, ами просто не мога да седя в продължение на едни час и да не мърдам, просто трябва да стана за малко, било то за вода или друго, но не го правя докато съм по средата на действието. Виж, ако главата е свършила просто мога да спра за една минута и после пак да почна.

Подгънати/Намачкани страници

Знам, че някой дори така си отбелязват до къде са, но аз просто не мога. Лепя си листчета за цитати и други, но да си намачкам книгата, никога. Обичам да изглеждат като нови, затова и се дразня, когато съм поръчала книгата и видя, че има някакъв малък дефект.

Надраскани страници

Така или иначе съм започнала да говоря за това, ами да не обичам да драскам по книгите, отново трябва да изглеждат като нови. Въпреки че нямам нищо против, когато книгата е подарък и са ми я надписали, това вече е нещо друго.

Е, това са част от нещата, който аз не харесвам като читател. Сигурна съм, че има и още, но моята заспиваща половина отказа да се сети за друго.