Destinesia

До всички момчета, които съм обичала Джени Хан Когато любовни писма, които трябва да останат в тайта, бъдат изпратени, катастрофата е неизбежна!   Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал за нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала - общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени едниствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем... "Когато пиша писмото си, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото всяка своя тайна мисъл, всяко впечатление, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го

My 2017 mini Wrap up Аз съм от хората, които ако не напишат едно ревю непосредствено след прочитането на една книга изобщо няма да го направят…Просто имам чувството, че пиша най-добре, когато съм все още съм напълно погълната от историята, не че след време все още не ми е в главата, ако ми е харесала, но онова, което мога да кажа веднага след като я завърша винаги ми се е струвало една идея по-пълно. Да, може да звучи малко странно, но именно затова днес реших да не се опитвам да пиша цялостно ревю на някои, от не особено многото ми прочетени книги за тази година, но въпреки това да споделя основните ми впечатления за прочетеното от мен през тази година. Ще започна с една книга, която просто завърших най-скоро ( тоест вчера посред нощ ) и все още ми е в главата, най-вероятно ще остане там доста дълго. По препоръка на някой от вас, най-после започнах илумине и единственото, което мога да кажа е, че това е една от най-оригиналните книги, които съм виждала. Не само зарад