До всички момчета, които съм обичала

До всички момчета, които съм обичала

Джени Хан

Когато любовни писма, които трябва да останат в тайта, бъдат изпратени, катастрофата е неизбежна!

 
Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал за нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала - общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени едниствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем...


"Когато пиша писмото си, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото всяка своя тайна мисъл, всяко впечатление, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го запечатвам, адресирам го и после го прибирам в синьо-зелената кутия за шапки.

Всъщност строго погледнато, това не са точно любовни писма. Пиша ги, когато вече не искам да съм влючена. Те са моето сбогуване. Защото, след като напиша писмото, вече не съм погълната от всепоглъщаща любов. Мога да си ям зърнената закуска и не се чудя дали и той я обича с банани; мога да пея с любовните песни, а не да ги пея за него. Ако любовта е вид обсебване, може би тези писма са моят екзорсизъм. Те ме освобождават. Или поне би трябвало."

 ***

Честно казано започнах книгата с малко смесени очаквания, от една страна след всичките положителни неща, които бях чувала за историята се надявах и на мен да ми хареса, но просто не бях сигурна как точно ще се развие цялата тази бъркотия. Но може би едно от първите неща, за които си помислих като прочетох резюмето беше, какво точно би те накарало да напишеш всичко, което в даден момент до голяма степен е обсебвало мислите ти на един бял лист. За нея това е начин, както самата тя казва да се сбогува, за мен беше начин да се опита да забрави. Преди да продължа с ревюто трябва да отбележа, че това е книга, която поне за мен е насочена към определена аудитория, разглежда определени проблеми, ако мога да ги нарека така, които сигурна съм, че всеки един от вас е преживял по един или друг начин. Именно това прави книгата толкова лека и приятна за четене, не те кара да разсъждаваш върху нещо като ядрената физика, а чисто и просто върху живота на едно обикновено момиче сблъскало се за първи път с любовта и отговорността.

Сестрите Сонг са една пълна противоположност, но колкото и клиширано да звучи може би именно това е причината така добре да се справят без майка в живота. Марго е най-голямата, тази която трябва да се превърне в майка за сестрите си. Може би имах малък проблем с характера и в началото, или пък не я разбирах изцяло, но въпреки това смятам, че като се вземе под внимание ситуацията се е справила доста добре. С нея определено имах нужда от най-много време, за да свикна, но въпреки че я няма през повечето време тя е една от основните причини за всичко случващо се в живота на Лара Джийн. 

Имам чувството, че каквото и да напиша няма да мога да ви предам сблъсъкът на емоции, които предизвика това момиче у мен. От една страна наистина мисля, че се справя страхотно след като сестра и заминава да учи и поема една голяма част от задълженията й, а и се учи на много нови неща, но от друга ми се искаше да и извикам да спре да си поставя граници и най-после да реше какво иска. Да, горе долу това бяха двете ми гледни през цялото време. И разбира се Кити, най-малката от семейство Сонг, но онази неразделна част от семейството, която и придава цвят.

И тук се появява онзи момент, които всички очакваме, историята зад тези писма. Много се радвам, че книгите са три, защото съм сигурна, че имат много още какво да ни кажат. Тези писма от една страна са един много оригинален начин да се опиташ да продължиш на пред, но и не особено разумно в къща пълна с момичета. Тя пише не само до всички тях, но най-вече до себе си, дали за да забрави или просто да продължи напред е въпрос на избор. 

Ще ви оставя сами да разберете, кои точно са те, защото ако трябва да съм честна, дори за много от вас да е било очевидно кой каква роля ще игра аз въпреки това до около 100 страница се чудех какво точно да очаквам.

И за да завърша това ревю ще кажа, че До всички момчета, които съм обичала е един роман за израстването, но и за първите стъпки в това да опознаеш себе си. Джени Хан е от онези автори, които без да създават нещо сложно и прекалено завъртяно могат да те накарат да прочетеш книгата на един дъх, сама и само за да разбереш героите и какво ще се случи с тях. А като прибавим и новината, че книгата ще се превърне във филм мисля, че няма какво повече да прибавя. Не знам аз дали бих написала нещо подобно като Лара, но нямам търпение да разбера какво след Скъпи…няма да ви кажа кой.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.