Destinesia

Мнението ми за съвременните  български автори и Вендета Блек Да, този път темата ще е книжна, каква изненада. Не, наистина, и аз съм доста изненада от желанието ми да пиша днес. Та, за да премина директно към темата, преди около две седмици за първи път ( поне не се сещам за друг ) прочетох книга на съвременен български автор. И затова се замислих над въпроса, какво точно ме е спирало преди. Може би като голяма част от вас и аз си поставях мисленето ограничение, че щом не е някой световно известен и нашумял автор просто с лека ръка мога да го прескоча. Но нещо от вътре ме глождеше, защо нашите автори да са по-малко талантливи от останалите, тук не говоря разбира се за хора като Вазов, Дебелянов и всички останали български класици. Ако трябва да съм честна първата книга, на български автор, която ми привлече вниманието беше Вестители, но така и не се сдобих с нея и от там не се бях сещала за онзи въпрос касаещ нашите млади писатели.  И едно последно изречение пре...

За непланираните решения  и филмовите маратони Тази година достигнах до извода, че най-добрите планове са неплапланираните. Когато не знаеш къде отиваш, защото не е важна дестинацията, а самото приключение било то и на няколко километра. Изминалата седмица беше точно от този тип и затова реших, да ви споделя няколко снимки. След това ще премина и към едно кратко филмово ревю на паднали ангели, просто нямаше как да не го направя, знаете какъв проблем имам с книгата. Понеделник беше един ужасно дъждовен ден, но какво ни пречи да обикаляме София през него. Да влезем в министерство и да се загубим на Лъвов мост. А за финал и стрелба с лък. Просто така и не снимах повече затова и не ви разказвам подробно за този ден, но беше изпълнен все с нови за мен преживявания. Вторникът обаче определено беше ден за снимки. С Павлина просто решихме, че имаме нужда да се разсеем и просто тръгнахме към историческият музей. Но първо трябваше да направим кратка спирка за обяд....

Какво е да си студент в България ? Днес прочетох един цитат, който гласеше нещо подобно: Преди една година всичко беше различно. Сега, когато се върна назад осъзнавам, колкото тази една година може да промени човек. И това е причината днес да засегна темата, какво е да си студент в България, защото точно преди една година минах през цялото вълнение около баловете, кандидатстването и куп други неща, които за онзи момент ми се струваха толкова трудно постижими. Може би е добре да започна с предистория на това какво исках да уча и как стигнах до това, което е в момента. От самото начало знаех, че градът ще е София, не защото ужасно исках, напротив бях много негативно настроена, а просто защото се налагаше. Така градът беше решен, а колкото до университета, ако преди няколко години ми бяха казали, че ще се спра на Софийския нямаше да повярвам, но ето ме тук няколко години по-късно. Исках да кандидатствам Връзки с обществеността, но на предварителният изпит вместо да ми пишат...

Преставам ли да бъда блогър… Това е въпросът, който си задавам всеки път, когато някой блогър изчезне и дълго време няма нищо от него. Е, аз попаднах в същата ситуация, спрях да пиша за прекалено дълъг период. Не искам с този пост да се оправдавам, за мен да си блогър е удоволствие, а не задължение. Просто последните два месеца се наложи да се сблъскам с доста перипетии, които ми доказаха, че живота няма винаги да е цветя и рози. Но именно тези моменти ни изграждат като хора, може би всичко се случи прекалено изведнъж и едно след друго, но няма да ви занимавам с това. За тези две месеца почти всеки ден влизах в blogger, но веднага го затварях, просто не бях готова отново да седна пред екрана и да пиша. Не мисля, че отново ще успея да вляза в някакъв график и да пускам често, но и не мисля да опитвам. Обичам книгите, обичам това кътче, което създадох и въпреки че физически нямам време имам нуждата поне понякога да правя едно от нещата, които ме радват. Не бих казала, че...

Дете на пустинята Олуин Хамилтън Всичко започва с една зора над пустинята. Всяка приказка започва с имало едно време, всяка приказка крие в себе си по-една необикновена история за някой застанал лице в лице с чудовищата в главата си. Но Дъстуок не е място, което да ти предостави възможността да се изправиш срещу себе си, особено ако си никой, особено ако си жена. Амани няма друг избор освен да живее единствено с историите за онзи вълнуващ, различен живот, които се води зад врати на малкият и затвор. Ами ако, така продължава всяка добра история. Ами ако, получиш възможността да избягаш, било то с едно напълно непознато момче. Ами ако, извън стените на твоят затвор те очаква нещо, още по-опасно, магия, в която вече никой не вярва, тайни, които дори не си подозирал, че съществуват. Ами ако, бягството е само началото на една война, в която Амани трябва да избере на коя страна да застане, но най-вече да разбере коя е. Дали иска да е поредното безгласно момиче или да стане едно с ...

Winter Wonderland Book Tag Мисля, че точно в момента този таг е ужасно тематичен, особено когато погледна на вън и единственото, което мога да видя е сняг, сняг и още сняг. Много благодаря на Рали , че ме тагана, успя да извадиш блога ми от застой. Чак сега осъзнавам, че това е първият ми пост за тази година, затова с малко закъснение, но честита нова година, надявам се че всички ни очаква една още по-успешна 2017!  1. Топла и сладка книга, която стопля сърцето ви Не знам защо, но винаги когато видя подобен въпрос първата книга, която ми идва на ум е “ Целувка за Ана ” . Дори не помня кой знае колко цялата история, но остави у мен онова сладко и стоплящо сърцето усещане. 2. Любима книга с бяла корица Първата, за която се сещам е “ Алена кралица ” , въпреки че втората част не успя да ме очарова толкова, все още наистина харесвам първата част и ще продължа поредицата. А колкото да самата корица , аз лично избрах книгата само заради нея. 3.Седите в приятен, уютен, удо...

2016 in books Доста се чудех по какъв начин да напиша този пост, но накрая реших, че вместо да направя няколко различни поста ще напиша само един и с него ще се опитам да обобщя книжната ми равносметка за 2016. В началото на годината си поставих целта от 45 книги, въпреки че от самото начало смятам, че не броят е важен. Честно ли, не очаквах да ги прочета, а още по-малко почти да ги удвоя. 83 свята, в който се пренесох, 83 истории, които ме завладяха. Някой от тях винаги ще останат част от мен, за други ще забравя, а трети да речем, че от самото начало не се спогодихме. Но именно през тази една година прочетох едни от най-невероятни книги до сега, дори бих казала, че в читателски план това е най-силната ми година. Сега докато си разглеждах прочетени книги, се замислих, че всяка една ме връща в определен момент от изминала година и някак си ми става приятно, че независимо от всичко случило се през това време, книгите са останали част от ежедневието ми. Можело да има д...