Жестока Любов - Колийн Хувър

Жестока Любов

 Колийн Хувър

Някой вярват в любовта от пръв поглед, но това определено не се отнася за Тейт Колинс и Майлс Арчър. Единственото, което ги свързва е очевидната химия помежду им. Тя няма време за любов, а той не търси такава. Звучи като добра възможност и за двамата, но Майлс има две условия. Никога да не пита за миналото му и да не очаква бъдеще. Всичко би било толкова просто, ако се придържаха към тези правила. Но нещо в Майлс кара Тейт да поиска още, да научи още. Защо всеки път, когато си помисли, че е достигнала до него той се отдалечава? До каква степен миналото може да те промени, да те накара да се откажеш от любовта?

“Love isn't always pretty. Sometimes you spend all your time hoping it'll eventually be something different. Something better. Then, before you know it, you're back to square one, and you lost your heart somewhere along the way.”

***

Обикновено рядко пиша ревюта на този тип книги, просто защото не винаги съм сигурна, че има какво толкова да кажа, но след краят на тази книга просто реших, че трябва да седна и да пиша. Най-важното в тази история е как миналото на Майлс и настоящето на Тейт се преплитат. Историята е написана така, че от една страна да искаш да помогнеш на Тейт, да и обясниш какво става в главата му, а от друга всеки път, когато се върнеш преди 6 години, просто искаш да помогнеш на Майлс. Малко по-малко научаваш какво става с него, но не и какво мисли в момента, точно това те разяжда. Знаеш защо не иска любовта, но не й какво изпитва към Тейт. (не знам защо, но още намирам Тейт за мъжко име, но това е странична информация)

“Ugly love becomes you. Consumes you. Makes you hate it all. Makes you realize that all the beautiful parts aren't even worth it. Without the beautiful, you'll never risk feeling the ugly. So you give it all up. You give it all up. You never want love again, no matter what kind it is, because no type of love will ever be worth living through the ugly love again.”

И двамата са работохолици, на моменти не знам как издържаха да водят нормален живот. Тя се разпокъсва между ученето и работата на сестра, а той непрестанно пътува(не споменах, че той е пилот, само аз ли го намирам за сладко).  Тя просто иска да започне наново, но кой да предполага, че един от най-добрите приятели на брат й, който съвсем случайно живее срещу новият и апартамент, изглежда като, ами като Майлс(за тези, който не знаят се подготвя адаптация по книгата и вече е избран актьора за ролята на Майлс, лично аз така си го представям, в края на поста ще оставя клипче ).

Хареса ми колко добре се вписва братът на Тейт, Корбин. Отново пилот, както й баща, с две думи всички около нея са пилоти, на въпреки това Майлс се отличава. Друг много важен образ, поне за мен се оказа Кап. Осемдесет годишният мъж, който все още работи в сградата, където живият Тейт и Майлс. Той седеше някак в сянка, но и наблюдаваше всичко и се оказа много важен за развоя на историята.

“Some people they grow wiser as they grow older. Unfortunately, most people just grow older.”

В началото се чудех какво точно да разбирам под "грозна" любов, но с всяка една страница започнах да си отговарям на въпроса. Точно тази част на книгата ме впечатли най-силно, това как започваш да си задаваш въпроси, да се питаш ти какво би направил. Защото всеки си има моменти, в който си казва, не мога повече. Кой точно е този момент, в който си казваш , бях до тук. Имах предположения какво може да се е случило с Майлс, че да се откаже от любовта, но за моята романтична душа да го види написано е като удар под кръста.

“But the second she opened her eyes and looked at me, I knew. She was either going to be the death of me . . . or she was going to be the one who finally brought me back to life.”

От самото начало исках да ги видя заедно, а това че Тейт преглъщаше гордостта си, само за да даде на Майлс време да види истината, само я издигна в очите ми. Това не е обикновена любовта история с дъги, еднорози и цветя. Виждаш как изглежда грозната страна на любовта и какво може да направи тя с теб, да те погълне и да откаже да те пусне. Но всеки заслужава втори шанс, дори самият той да го отказва. Една история за това как любовта може да се превърне във враг, докато не намериш нещо, което да те накара да я поискаш обратно. 

***

Написах това ревю преди малко по-малко от година. Нещо ме привлече в историята и така, това беше една от първите книги на английски, които прочетох. Когато видях, че книгата е в плана на издателство Ибис за превод някак си се зарадвах за всички вас, които ще имате възможността да се докоснете до историята. А от друга страна се чудех, как ще изглежда историята в главата ми, когато я вида отново, този път с чрез превода на нечии други очи. Първото, което видях естествено беше корицата. Сигурно няколко минути седях и си мислех как всъщност съм невероятно приятно изненадана от нея. Накараме отново да се замисля за цялата история и съм сигурна, че когато я завършите ще разбере за какво говоря. Едва сега, когато прочетох отново размислите си върху книгата, година по-късно осъзнавам, че това не е от онези клиширани любовни истории, които въпреки това обичам, а има нещо което те кара не само да се замислиш върху някой аспекти от живота, но в действителност ти представя любовта в една друга светлина. Правя това малко отклонение може би повече за себе си, защото сега когато отново се върнах към историята, може би дори успях да я видя с други очи. Именно онези цитати от нея, които още тогава обикнах и се опитах да разбера сега ми изглеждат една идея по-различни от тогава. Не знам за вас, но за мен това се оказа история, която може да ти донесе, както сладкото усещане на радостта, така и това на жестоката нужда да продължиш да се бориш. 

Благодаря на издателство Ибис, че ми позволиха отново да се докосна до тази история.