Ваканция в Тоскана

Ваканция в Тоскана

Сюзън Елизабет Филипс

       Буря и чаша вино, това е само началото на една история, която доказва, че противоположностите се привличат. Двама на пръв поглед коренно различни души, който се изправят срещу самите себе си. Една ваканция, който преобръща представите им за светът. Любов, преплетена с магия, на фона, на която Тоскана е готова да разкаже и своята история. 

Доктор Изабел Фейвър, знае какво е да имаш всичко. Кариера, почитатели и любящ годеник. Звучи перфектно, нали. Но просто за един кратък момент всичко се срива, а Изабел губи всичко. Животът, за който с години се е борила просто изчезва. Годеникът и я напуска, а тя остава сама срещу всичко и всички. А една ваканция в прекрасната Тоскана звучи ката най-добрият начин да започне наново, но това което я очаква в Италия няма нищо общо с подреденият свят, в който винаги е живяла. 

Лоренцо Гейдж, вечният злодей в киното, с репутация по-дълга и от книгите на Изабел. Порочно красив, но и също толкова неподготвен за срещата си с една жена, която е напълно сигурна, че зад образът си на лошият герой в филмите той крие много повече. Звучат като двама души, който в един нормален свят биха се подмина ли, нали? Но след една съсипана кариера, една прекалено бурна нощ и една загадка, двамата намират много повече общо от колкото са очаквали. 

Как може някой, който е нейна пълно противоположност, да я разбира толкова добре? Когато бяха заедно, тя изпитваше усещане за цялостност. Той се нуждаеше, от някой който да му напомни, че по природа е почтен и порядъчен, а тя от човек, който да и попречи да се превърне в самодоволна лицемерка.

***

От много време исках да прочета нещо на Сюзън Елизабет Филипс, бях чувала толкова положителни коментари за нея, че нямаше как да не и дам шанс. Останах приятно изненадана, очаквах да е просто една лека и приятна любовна история, но до там да се изчерпва всичко, но се получи точно обратното. Още като видях корицата ( която няма как да не кажа, че за разлика от оригинала е предала Тоскана, точно както аз си я представям),  някак си се бях пренесла в Италия, можех да си представя обширните лозя и малката вила, в която се случва всичко. В началото не бях сигурна до колко харесвам Изабел, тя е от типът жени, който знаят какво искат и знаят как да го постигнат. Но целият този ред, графиците, който следва, просто крещи за малко хаус в подреденият и живот.

Колкото и да искаме да сме в безопасност, не може да се предпазим от всичко. Ако искаме да живеем пълноценно, трябва да приемаме хауса.

А Рен е точно дозата хаус, от която тя се нуждае. Колкото тя е спокойна и уравновесена, то той е също толкова арогантен и надут(но по доста сладък начин). Все едно да вземеш денят и нощта и да ги слееш в едно.Тя не иска връзка точно сега, когото е разочарована от мъжете, а той никога не е искал.Но след всеки едни ден двамата започнат да виждат по някоя нова страна на другият. И точно тук, когато си мислех, че няма какво повече да се случи се появи една жена с четири малки деца и още едно на път.Трейси е разочарована от мъжете дори повече от Изабел. И това не е всичко, на фона на цялата каша, която може да донесат хормоните на бременна жена, един куп дечица, психиатърка, която се 

опитва да помогне на всички и едни актьор, която изобщо не знае как да се впише в целият филм, се включва и тайна, която целият град се опитва да скрие от гостите на Тоскана. Всеки един герой е толкова различен от останалите, че успява да допринесе, дори ролята му да не е голяма. Филипс съчетава красотата и романтиката на Тоската със себе опознаването  и търсенето на истина. Може би ви звучи объркано, как три различни истории се сливат в една, но точно това се случва. И всичко има точно определена роля. 

- Ти имаш много силен характер. Вярно, че в по-голямата си част е сбъркан, но не изцяло.

Какво още мога за кажа, освен че Тоскана определено е добро място да напишеш една нова книга.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.