Кралица на сенките

Кралица на сенките

Сара Дж. Маас

Ревюто съдържа спойлери от първите три книги, но не и от кралица на сенките.

Няма значение как я наричат, дали Селена, Елин или бясна огнедишаща кучка, тя си остава най-опасният асасин, загубил всичко, но готов да изравни цялото кралство със земята, за да спаси близките си и да стане кралицата, от която Терасен се нуждае. Всеки загуби нещо, но битката едва сега започва. Елин е готова да се изправи пред съдбата си, но преди това трябва да победи миналото. Този път не е сама, но нищо не както преди. За един последен път трябва да изиграе ролята на Селена Сардотие.


“She was fire, and light, and ash, and embers. She was Aelin Fireheart, and she bowed for no one and nothing, save the crown that was hers by blood and survival and triumph.”

Цялата история, каквато я познаваме се преобръща на 180 градуса. Няма и помен от безразсъдното момиче,прекалено опасно дори за самата себе си. Няма го и Дориан, поне не и такъв какъвто го познаваме, поробен от собственият си баща и роб на душата си. Колкото до Каол, той се промени най-драстично до този момент, но какво повече може да загуби. Може няма нищо общо с първата книга, но въпреки това е най-реалистичното продължение на историята.

“You make me want to live, Rowan. Not survive; not exist. Live.”

Първите 20 страници не знам защо, но дори не може да разбера, че чета Стъкленият трон, толкова различно усещах всичко. В началото на поредицата никой не говореше за магия, а още по-малко за кралицата на Терасен. Цялата история до тук ни подготвяше за този момент, едно по едно парчетата се напасваха и колкото и неочаквани да изглеждаха някой решения те водят до тук, където е започнало всичко. Точно тук Селена е станала такава каквото ни беше представена в началото и точно тук тя се превърна в кралица, за първи път я видях в тази светлина, знаех че го крие в себе си, да на моменти е зла и манипулативна, но точно това я прави най-опасният възможен владетел. Няма значение 
с какво име я наричат, враговете и на Селена и на Елин са едни, и повярвайте ми, знае как да изпепели всичко, което докосне. Каол и Дориан, какво да ви кажа, не можех да приема какво се случва и с двамата (въпреки че съм фен на Роан), обичам ги, не ги виждам с Елин, но те заслужават да спечелят, а до тук видяха само предателство и болка. Но Каол няма да остави Дориан, дори това да му коства животът. Като споменах Роан, просто няма как до тук всеки да не си е оформил някакво мнение за всеки един, но за мен той е този, от който Елин се нуждае, елфическият войн може да е малко садистичен на моменти, но вади на преден план най-силното у нея, заедно са прекалено опасна 
комбинация, затова и ги обичам толкова. Колкото до Едион, в огнена наследница сякаш леко пренебрегнах присъствието му, но тук и да искаш не можеш. Той и Роан са нещо като свитата на Елин или като доста опасните бодигарди, не че и трябват такива. Идва ред да спомена колко много нови герой има тук, няма да ми стигне ден, ако се впусна в подробности, но мога да кажа, че всеки един си има точно определено място и роля, сега може да ви се струва, че просто се появяват от нищото, но Сара Маас никога не създава герой без да е мислила поне десет крачки 
напред, а Манон е най-доброто доказателство за това. В предишната книга си мислех, добре де, нейната роля каква ще е, а сега просто се чудя как не съм видя зад образа и, колко добре се вписва в цялата история.

“They joined hands.
So the world ended.
And the next one began.”


Последните страници просто може да седиш и да си мислиш какво става. Кралица на сенките е началото на историята на Елин, до тук
ние опознахме Селена, нейните слабости и силни черти сега е ред на кралицата да докаже коя е. Но както казах тя не е сама, а Сара Маас много добре знае как да преплете всичко. Това е поредицата, която не очаквах да се развие по такъв начин и да вплете в себе си магия, любов, предателство и лъжи. Ако смятате, че познавате историята до тук, най вероятно грешите. Нищо няма да е същото, а след като прочетете края, ще искате да се върнете в началото, за да може още веднъж да погледнете през очите на кралицата асасин. 

Ревю на :

Comments

  1. Ревюто ти е страхотно. Започнах книгата и в скоро време трябва да я дочета. Нямам търпение да прочета какво ще се случи напред. И да не забравяме милия Дориан!! :дд <3

    ReplyDelete
    Replies
    1. Накъде без него, очаквам още повече от следващата книга.

      Delete

Post a Comment

Popular posts from this blog

Друговремец

Съвети за последна учебна година

Игрите на глада-Възпламеняване