Вечна любов(Братството на черния кинжал #2)

Вечна любов

Дж.Р.Уорд

Братството на черния кинжал #2

Първата книга от поредицата беше само началото на една история, в която вампирите са много повече от това, в което вярваме. Те са едно братство, което защитава хората от лесърите, живеят в мракът и сенките, а шансът някой да се влюби в човек е никакъв, или поне така се очаква. Войната започва и никой няма да отстъпи, но какъв по-добър фон от това най- големият женкар да намери някой, които да го победи в собствената му игра.

Вечна любов разказва историята на Рейдж, известен още като Холивуд. Най-страховитият и опасен боец, прекалено привлекателен, за да му се откаже, но всичко това е маската, която той е наказан да носи. В него се крие чудовище, което отказва да склони пред когото и да е, неконтролируемо и опасно. Но Мери Лу няма нищо общо с жените, с които Рейдж се среща, независимо човек или вампир, тя е едно обикновено момиче, което успява да пробуди нещо в него. Но Звярът е прекалено силен, а Мери е човек, при това болна. 

Прекалено много пречки, които трябва да се преминат, но на какво са готови, за да са заедно.

  Аз съм вампир.

 Воин. Опасен звяр.

 В края на вечерта 

няма изобщо да си  спомняш, че си ме срещала.

 А мисълта, че за теб няма да съществувам 

дори като спомен, ме

пробожда като нож в гърдите.

Колкото повече чета поредицата, толкова повече ме поглъща и не мога да се откъсна от нея. Още като разбрах, че Мери е човек, ми мина какво ли не през главата, а после разбрах, че е и болна и започнах да отхвърлям възможните варианти за край на книгата, но накрая просто се отказах и просто четях. Още в първата част ми стана ясно, че с Рейдж и нещо по-необичайно, но чак пък проклятие, което го превръща в чудовище, това е меко казано тежко, ако трябва да се справяш сам, но той просто си е изградил образът на играч, на които не му пука за нищо. Точно тази част от него ми беше най-забавна, да гледаш как някой като него, които няма филтър между устата и мозъкът буквално беше готов на всичко за една жена си и меко казано забавно, е не и за него де. Колкото до Мери, ами тя е от части негова пълна противоположност, мила, грижовна и с ниско 

самочувствие, тя дори не можеше да повярва, че някой като него може да и обърне внимание, но имаше и моменти, в които тя беше войн, готов да скочи във всеки един момент. Дори не мога да си обясня връзката между тях, като 

изключим очевидната химия имаше нещо първично, което Рейдж се опитваше да спре, но доста неуспешно. И отново установявам, че Уорд има необикновен стил на писане, точно когато нещо стане ужасно напрегнато, тя просто премества ситуацията през погледа на някой друг и не може да оставиш книгата. Мислех, че може да е объркано от много гледни точки, но се оказа че дори не се усеща, опознаваш всеки един по-добре, а после дори разбираш, че именно тези, които си започнал леко по леко да опознаваш и харесваш ще бъдат включени в друга книга, да точно за това още след края на първата започнах тази. Тук битката между лесърите и братсвото определено става доста по- интензивна, в първата част до известна степен все очаквах да стане 

нещо повече, но тук се усеща значителен напредък.

— Не ми достигат думи, любов моя. Защото нищо, което ще излезе

от устата ми, не е достойно за твоите уши.

Още в предишното ревю казах, че това е доста по-различна поредица, но е толкова поглъщаща, когато си мислиш, че си научил нещо за някой от братята или някой от другите, се оказва че това е било само една малка загатната част и всяка книга ти дава още малко, за да се завърши картината. Мога само да ви издам, че в последните 50 страници, непрекъснато ще сте на тръни и то не само заради Мери и Рейдж.

Ревю  на  Тъмна любов.