Chapter 1: End of school

Chapter 1: End of School

 Денят е 19 юни, а аз умирам от жега. Да, знам, нередовна съм от към постове, но няма да се оправдавам. Това няма да е пост за книги, а просто последният ми месец в няколко реда. Чак сега осъзнах колко време е минало от завършването. Но вече всички официално приключи, получихме дипломите, а сега е време за кандидатстване. Ако трябва да съм честна идея си нямам какво ме чака, но от една страна е вълнуващо, като изключим непрекъснатите нерви.

 Балът...ами бях доста предубедена за него, все още смятам, че се дават прекалено много пари за един ден, но сега след като приключи поне мога да кажа, че беше един невероятен ден. Сутринта дори не може да разбереш какво става, а после времето просто лети, прическа , грим, роклята, която сте търсили толкова много време, обувките(който лично мен една не ме убиха, един съвет разходете ги у вас ден, две преди това). Аз лично се събрах и с роднините си в същият ден и времето ми беше толкова претоварено, че цял ден се чудих , как и кога ще стане. Сякаш за това най-много се притеснявах. Не можеш да предположиш какво ще стане дали ще вали, или ще си забравиш обувките(за късмет избегнах дъжда, но за обувките, съвет две, помолете някой да ви носи  чанта с равни обувки, няма да съжалявате).На другият ден се прибираш, но знаеш че един етап от животът ти е приключил, но си създал и много хубави спомени.

 Матурите са следващият етап. Най-важното е, да не се притеснявате, в крайна сметка каквото такова, най-голям номер може да ви погоди не липсата на знания, а непрекъснатото притеснение. Просто отидете спокойни и ведри. Аз оставих ученето за последно, не го правете.Съвет номер три, прочетете ги тези произведения, нещо което аз не направих, но за щастие помня бързо. Внимавайте при избора на втора матура, добре помислете още в началото на 12 клас. И след всичко това остава да се дипломирате успешно.

 Защо не публикувам често. По доста причини, като начало е това, че искам всичко да мине, за да мога да си почина. Признавам си не чета много, просто съм в период, в който ама нищо не мога да направя по въпроса. Но пък наваксах един сезон на бягство от затвора(ако не сте го гледали препоръчвам го, уникален е). Причина втора, преместих се в София, има доста работа по квартирата и така нататък, но най-важното, аз харесвам града, това беше голямата изненада. В началото на година само като си помислех, че трябва да живея там се ужасявах, а сега се чувствам много на място там, нямаше го шока от ново място. Определено няма нищо общо с това, което очаквах. Надявам се скоро да си намеря работа и да приключа това с университета, за да може най после да вляза в някакъв ритъм, защото признавам си всичко е доста хаотично в момента.

Така завършвам първа глава от една надявам се интересна история за мен. Дано не съм ви отегчила(много), може би ще имам и други подобни публикации, планирам и една за гримове, но дано ми дойде музата. Спирам вече...

Край на глава 1