Ангелско нашествие - Сюзън Ий

Ангелско нашествие

Сюзън Ий

В представите на всички, ангелите са миролюбиви създания, а не тези, които да донесат смърт и разруха. Но точно такъв е светът на Пенрин. За един кратък момент всичко се сгромолясва и всеки трябва да се научи как да живее в един свят, в който можеш да разчиташ само и единствено на уменията си.  

Правило номер едно, не се доверявай на врагът.

Правило номер две, не сваляй гарда.

Но когато ангелите отвличат малката сестричка на Пенрин, тя няма друг избор освен да се довери на един ангел без крила. Рафи също знае какво е да загубиш и ако единствената му надежда е една тийнейджърка, то тогава какъв друг избор има.

Заедно те трябва да се научат как да работят като екип и да рискуват всичко с една единствена цел, да си върнат това, което обичат. Дори това да значи да се откажат от нещо...

***

Давам минута на всички, които ми казаха да прочета книгата, а аз отговарях, да добре, има време. Бях започнала да изпадам в лек reading slump, но реших да опитам да прочета нещо, ако не беше Ангелско нашествие сигурно нямаше да пипна книга със седмици. Отдавна не ми се беше случвало да нямам желание да чета, но историята успя толкова бързо да ме погълне, че дори забравих как до преди няколко часа си повтарях как не ми се чете.

- Все едно си в състояние да ме избавиш, -дрезгаво отвръщам аз. - Защо ми е да отивам в Рая, щом е пълен с убийци и похитители като теб и приятелите ти?

- А кой е казал, че моето място е в Рая?

Обикновено книгите, които чета са или антиутопии или фантастика, за първи път попадам на нещо, което да съчетава най-доброто и от двете. Самата история се намира някъде по средата, на моменти забравях, че става дума за история с ангели и всичко се въртеше върху оцеляването, а дори не знаех, че ми се е четяло нещо такова. И в следващият момент, просто така всичко се връща към ангелската част и се чудиш, от къде дойде това. Буквално отваряш всяка една страница и не знаеш какво да очакваш. От това да ядеш котешка храна, за да оцелееш, до това да крие белезите от отрязани криле на ангел. Точно това в стилът на авторката ми направи най-силно впечатление, умението и за секунди да смени цялата обстановка.

Пенрин е много интересен персонаж, може би очаквах да мрънка от време на време или поне да се чуди защо точно на нея се е случило всичко. Но това момиче определено успя да ме изненада. От малка и се е налагало да се грижи сама за себе си и за сестра си, поради няколко причини, които не искам да ви издавам, но именно в тях се крие причината Пенрин да е толкова добре подготвена за нещо подобно.

Колкото до Рафи, ами той буквално е ангел без крила, принуден да се справя като човек. Да се опита да се слее със заобикалящата го среда, но и да не загуби ангелското в себе си, определено беше нещо много интересно за прочитане. Поне аз всеки път, когато направеше нещо тъпо, просто си повтарях, да знам Рафи, опитвай се, но няма да избягаш.

Искам просто да бъда обикновено момиче с нормален живот. Най-голямото ми притеснение би трябвало да е каква рокля ще облека на абитуриентския си бал, а не как да избягам от полувоенен лагер, за да спася сестра си от зли ангели и определено не дали да стана член на армия на Съпротивата, за да отблъснем нашествието и да спасим човечеството.

За мен това е една от онези книги, които може да прочетеш на един дъх. Светът е изграден толкова просто, но едновременно с това и толкова увлекателно, че успяваш да се пренесеш в един свят, където трябва да се научиш да оцеляваш, но едновременно с това и да опознаеш врагът. Перфектната комбинация между действие, напрежение и романтика.

Ангелско нашествие не е само история за битката между хората и ангелите, това е история за това колко важна може да е любовта и как едно просто действие може да промени коренно цялата ситуация. За това как тези две прости правила, нямат никакво значение, когато един ангел разбира какво е да си човек.