Последните оцелели:изгубени завинаги
Последните
оцелели:изгубени
завинаги
Сюзън
Бет Пфефър
Какво ще стане, ако един ден всичко, което сме
познавали просто изчезне. Ако луната наруши целият балас, с който сме свикнали
и животът вече не е даденост, а една битка, в която само щастливците, или най злочестите
могат да оцелеят. Ако животът какъвто го познаваме ни запозна с едно момиче,
което въпреки всичко имаше постоянната подкрепа на майка си, то тук Алекс, едно
17 годишно момче трябва да порасне прекалено бързо, за да осигури шанс на себе
си и на двете си малки сестри да оцелеят. Понякога хората казват, че каквото и
да стане Ню Йорк ще остане непокътнат, ами ако грешат, как три деца ще намерят
начин да победят обстоятелствата. Толкова много въпроси, но най-важният е дали Алекс
ще има силата да се изправя отново и отново на пук на съдбата.
Едно прекрасно продължение на първата книга, което разкрива
една по голяма картина на случващото се. Досега имахме само малка представа
какво се случи след като Луната се приближи прекалено много до Земята, и как се
справиха с това жителите на един малък град. Но Ню Йорк, тук говорим за напълно
различни машаби. На моменти се опитвах да си представя този град през очите на
Алекс и всеки път стигах до извода, че да оцелееш там е много по трудно от
колкото в малкият град, колкото и странно да звучи. Но преди да ви опиша
положението в града е най-добре да ви запозная с Алекс Моралес, момче с доста
качества, но най-вече доста здрави нерви. От самото начало той просто беше
хвърлен в действието, родителите му ги няма, светът се разпада, а от него
зависи животът на сестрите му. А той нито веднъж дори не се оплака, а затова си
трябват здрави нерви, като се има предвид, че на моменти ми идеше да се развикам
на по-голямата му сестра Бриана(просто на моменти това, че не спираше да повтаря ,че трябва да останат, ако родителите им се върнат ми се струваше глупаво, всички знаеха, че няма да стане, но рискуваха всичко заради надеждата нещо да се промени.). 
За мен тя беше по-слабата от двете момиче,
може би просто имаше прекалено много
вяра в Бог, уточнявам това, защото семейство са доста набожни и цялото действие
по една или друга причина все стигаше до някоя и друга молитва. Джули беше
малкото момиче на всички, преди всичко това да се случи, капризна и разглезена,
но сякаш изведнъж тя коренно се промени, даже повече от Алекс, за едно 12
годишно дете тя преживя повече от колкото се очаква. Но ако трябва да обобщя с
едно изречение тримата ни главни герой ще кажа, че те са задружни и вярват, че
все още има надежда. Сега това, което най-много ми хареса беше колко
реалистично е предадено случващото се. От първият ден и лекото спиране на тока,
чак до улици осеяни с трупове, болести и хора, които просто искат да се махнат.
Просто пред очите ти един град кипящ от живот залязва. Изгубени завинаги е
книга, която те пренася в един свят на прага на разрухата, в който въпреки това
са останали хора готови да продължат да живият.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.
Comments
Post a Comment