Двор от рози и бодли

Двор от рози и бодли

Сара Дж. Маас

         Външността може да е измамна, независимо каква форма ще приеме съдбата. тя винаги те застига. Една единствена стрела, която деветнайсетгодишната Фейра  изстрелва, променя целият и свят, но как иначе да постъпи, това е просто едно животно, изглежда като вълк, движи се като такъв и може да помогне на семейството и за дълго време напред, един изстрел и всичко ще е по-добре, или не точно. Всичко си има цена, а тази, която трябва да плати тя е най-високата, собствената и душа. Озовала се по средата да един свят, които не разбира с прекалено много тайни и лъжи, Фейра трябва да се изправи срещу звярът отнел и свободата. Но той не е просто звяр, а един от най-смъртоносните елфи или просто Тамлин. Красавицата и звярът в един свят на мрак и светлина, трябва да се изправят срещу нещо много по-голямо от тях самите и от опустошаващите ги чувства, трябва да застанат лице в лице с отражението на своите действия и влиянието, което има върху цял един народ.

...обещанието е закон. Обещанието е разменна монета. То е твоята гаранция.

         Сара Маас определено не ме подведе, още щом разбрах, че ще има още една нейна поредица вече исках да я имам. Въпреки че първата мисли на някой може да е това прилича на красавицата и звяра, да така е има елементи, но всичко свършва до тук с приликите. Един свят изграден на границата, от една страна земята на хората, които винаги са живеели в страх, че само една стена ги дели от елфите и въпреки това толкова нехайни за наистина важните неща. От друга страна е целият свят на елфите и техните различни кралства и много повече, но преди това, още преди Фейра да убие вълкът е историята на едно момиче, което за толкова кратко време е преминало през ада, за да защити близките си. В началото образът и беше един, а в края на книга напълно различен, мисля че първите страници тя е студена, но устремена. Животът и се дели на преди да я отведат във двора на пролетта и след това. Хареса ми, че въпреки разликата в характера и успяваме да видим Фейра в две напълно различни светлини. В земята на елфите, тя за първи път можеше да диша свободно без да се притеснява, че ако не направи нещо семейството и ще умре от глад. На моменти вземаше решения, които бяха безразсъдни, но мисля че всичко се дължеше на това, че тя е просто човек, а всеки прави грешки, а тя си плати за всяка една.

-Тази картина ми напомня на това.

- За кое? - прошепнах.

Той свали платното и ме погледна, погледна вътре в мен.

- Че не съм сам.

         Цялата история се гради на това проклятие, което тегне над хората на Тамлин, сложило маски на лицата им, превръщайки ги в животните, които носят. Там, дивият звяр, които живее в него на моменти искаше да го превземе, така най-добре бих описала елфът заменил животът на своят приятел за този на момичето, което го е отнело. Виждах го как се бори, всяка дума, която изрича крие хиляди други. Въпреки всичко, което лежи на плещите му, никога не се оплака, поставяше нуждите на другите над своите, ето това аз харесах у него. И тогава звярът се превърна в плячка, колкото и да се бореше срещу себе си Тамлин не можеше да скрие какво в действителност чувства, а това беше най-голямата му грешка, допусна да покаже на всички, че има слабост - Фейра. Друг много важен герой е Лусиен, дясната ръка на Там и мога да кажа и здраво стъпилият на земята. От 

една страна груб и циничен, но от друга предан и отдаден. Той беше един страничен наблюдател със своята история, но също така свързан със проклятието, което тегне над целият двор на пролетта. И още двама герой, който смятам да не разкривам, а само ще кажа единият го мразя, съчетава всички черти, които ненавиждам у хората, а другият ммм... ами тези, които се чели знаят за кой говоря и да харесвам го, но ще ви дам възможността сами да си извадите мнение за него, но мога да кажа, че определено ще го видим и занапред.  

- Обичам те- прошепна той и ме целуна по челото. - С всички твои бодли.

         Първата част на книгата е по-бавна докато се навлезе в историята и се вникне във всеки един неин аспект, но последните 150 страници просто ме отнесоха, имаше всичко, което да грабне вниманието и да те накара да отгръщаш докато не разбереш какво ще стане. Преди да я взема реших да не си поставям определени очаквания само заради авторката, но сега мога с радост да кажа, че наистина ми хареса въпреки едно или друго, както казах всички правим грешки, но най-важното е да си вземем поука от тях.

Някой ме търсят цял живот и пак не ме намират,

други аз целувам, а те на прах ме сриват

Понякога докосвам тези с красота и мъдрост,

но винаги ценя онези с много дързост

Ръката му е нежна, ако съм приета,

ала отхвърлена, мога да убия човека

Всеки мой удар по сила е славен,

но когато убивам, убивам аз бавно...

Що е то ?