Перфектната химия

 Перфектната химия

Симон Елкелес


 Мислете, че всички знаете историята, доброто момиче, което си пада по лошото момче, но винаги има и още, това което всъщност прави историята толкова вълнуваща.  Едно училище в предградията на Чикаго съчетана две култури, два напълно различни начина на живот. Когато хората погледнат Бритни, никога не биха заподозрели, че зад перфектните дрехи и скъпата кола се крие много повече, всички мислят, че има всичко, тя е главната мажоретка с идеалното гадже, но това е само за пред хората, никой не знае какво всъщност преживява тя, никой освен един нахален мексиканец, които трябва да бъде партньорът и по химия до края на завършването. Алехандро Фуентес на пръв поглед наистина е лошото момче живеещо на ръба, мислещо само за днешният ден. Но знаете какво казват, нищо не е такова каквото изглежда, той иска бъдеще дори да не го показва, би направил всичко, за да защити близките си, но винаги крие чувствата си, докато един глупав бас не го хваща натясно. Приличат си повече от колкото мислят, момичето което би трябвало да има всичко и момчето, което трябва да се бори, за да бъде някой друг. А началото на всичко поставя един час по химия.



Да се приближиш до огъня,  chica , не означава непременно да се изгориш.

 Много исках да прочета книгата, просто защото обожавам клишето за доброто момиче и лошото момче, какво да се прави отчаяна романтичка съм. Въпреки че от самото начало няма как да не ти е 
кристално ясно как ще завърши всички важното беше какво става преди щастливият края. Алекс от самото начало ми беше ясен като бял ден. Той е от онзи тип момче, които карат мотор, имат купища татуировки и носят кожени якета. Той е част от известна банда наречена Кървавите латиноси, а представата ми за нещо такова си е чисто и просто,  голяма проба глупост, но Алекс, той не е за там никога не е бил, но всички очакват да виждат тази негова страна. Просто веднъж включиш ли се в нещо такова се очаква да си там завинаги, той дори не смее да мечтае, че може да получи каквото и да е било в живота, но това му стига, ако това значи семейството му да е в безопасност. И да това му стига докато почти не изскача пред Бритни, момичето, което за него олицетворява надутостта и глупостта. Признавам и че е ужасно добра актриса, никой дори не подозира, че тя няма нищо общо с образът, които представя на света. В училище тя е най-популярното момиче, но у дома проблемите започват, ежедневните скандали и затръшнати врати, но на другата сутрин тя отново слага фалшивата усмивка и излиза.

Ако научих едно нещо, то е, че никой не е вечно на тази земя. Трябва да живеем за мига, всеки ден... тук и сега.

 Обичам когато книгите се развиват в гимназията, за разнообразие. Виждаш толкова много хора, които си мислят какво ли не и да речем, че хормоните са им в повече. Цялата нотка на непрекъснатата опасност, на глупавият бас, които съм сигурна че и сами се досещате за какво е придаваха на книгата една нотка на глътка свеж въздух, да колкото и странно да звучи, такъв тип книги могат да те разсеят, защото виждаш, че не само твоя свят не е съвършен  и въпреки че е просто книга е много реално написана книга. Не знам защо, но аз си представях авторката като учителката по химия, която просто разказва една история, на която е била свидетел, може би затова ми се стори толкова истинска. Алекс и Бритни преминават през пълна промяна, застават пред всички спокойни, без да им пука какво ще си помислят, едната или другата част на училището. Обичам това, когато някой е достатъчно смел, че да застане пред всички и да каже, това е моят живот и моите грешки и просто продължава напред.

Животът е такъв, какъвто си го направиш. Ако смяташ, че не можеш да  промениш света, тогава върви и следвай пътя, който другите са проправили вместо теб. Но винаги съществуват и други пътища, които може да избереш, само че са по-трудно проходими. Да се промени светът, не е лесно, но аз ще продължа да опитвам. А ти ?


 Заслужава си да се даде шанс на книгата дори ако знаете как ще протече всичко, а ако сте като мен и обичате това всичко, просто не се чудене да ли да я започнете.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Comments

  1. Чудесно ревю. Вече все повече се замислям, дали да не дам шанс на книгата. И пак се сетих за Три метра над небето, а те нямат общо. Това за доброто момиче и лошото момче ще си остане класика просто, няма какво да се говори. :)

    ReplyDelete
  2. Ревюто ти е прекрасно! <3

    ReplyDelete
  3. Наистина е класика, заслужава си <3

    ReplyDelete
  4. Много хубаво ревю си написала! Изглежда, че книгата е едно приятно четиво, от тези, от които всеки има нужда понякога! ^^

    ReplyDelete
  5. Страхотно ревю и великолепна книга ❤ определено е една от любимите ми ❤

    ReplyDelete

Post a Comment

Popular posts from this blog

Друговремец

Съвети за последна учебна година

Игрите на глада-Възпламеняване