Домът на мис Перигрин за чудати деца - Рансъм Рингс

Домът на мис Перигрин за чудати деца

Рансъм Рингс

Джейкъб е отраснал с историите за едни чудати деца, който живеят на един изоставен остров. Но дали вярва на историите на дядо си, определено не. Винаги е смятал, че е едно напълно нормално дете, докато не се оказва на път. за същият този остров, който смята за лъжа. Но какво очаква да намери там, отговорите или повече въпроси? Докато се опитва да разбере какво се крие зад думите на дядо му, Джейк застава лице в лице с истината, истината за това как една фантазия, било тя дори на снимка, може да е реалност. Децата, който смята за илюзия, тези на който дядо му е разчитал, не са просто чудати, по-скоро са необикновени. Миналото и бъдещето се сливат в едно, но враговете си остават същите, но дали Джейк не е ключът към побеждаването им.

“I used to dream about escaping my ordinary life, but my life was never ordinary. I had simply failed to notice how extraordinary it was.”

***
Определено не очаквах да харесам тази книга, просто нещо в самата корица или пък снимките, който без да знам какво си крие зад тях, ми изглеждаха зловещи. Очаквах някаква леко плашеща история с още по-странни герой, не че се плаша лесно, но си бях изградила мнение още преди дори да разбера за какво точно става дума. Ако не беше трейлъра на филма дори нямаше да се замисля, че може би има нещо повече зад това, което си мисля. За някакви две минути за първи път си казах, това всъщност не звучи зле, може би анотацията е подвеждаща. Но въпреки това все пак отложих прочитането на книгата. Но знаете как в един момент просто си казвате, искам да го прочета. И още от самото начало бях напълно и изцяло завладяна, от идеята, светът и героите, все неща , който не очаквах да харесам.
На моменти оприличавах Джейкъб с Пърси. И двата никога не съм били от най-вписващите се, докато не попадат на едно напълно различно място, докато не научават кой са същност. Определено не му липсва смелост, било тя и безразсъдна.

“When someone won't let you in, eventually you stop knocking.”

Колкото до самият дом, тук се появяваше другата причина да не започна книгата. Очаквах, че тези деца ще са някак си антисоциални и дори груби, но те са проста малко по-различни, не се вписват в представата за нормално. Всяко едно от тях е специално по свой начин, но Ема се отличаваше. Е няма как, все пак тя е другият главен герой след Джейк. Тя си е точно от типът не ме закачай, ако не искаш да изгориш, не буквално, контролира огъня(това е нейната чудата способност, така че да, не е задължително да е нещо зловещо).

“We cling to our fairy tales until the price for believing in them becomes too high.”

Така или иначе съм започнала да обяснявам как не исках да започна книгата по дадени причини, ето и следващата. Снимките...добре де, за някой който само разглежда книгата, ако не си пада по такива неща, няма да тръгне да я чете. Но реално всяка снимка е свързана със сюжета, вместо да се опиташ да си представиш всичко те ти го показват. Беше ми интересно на всяка една да се опитам първо аз да си го представя след това да видя снимката. Така че това, което очаквах да ми е най-неприятно се оказа изключително вълнуващо.
И последно, не знаех какво да очаквам от историята. Но мога само да ви кажа, че е много повече от това, което изглежда. Говоря за един вид пътуване във времето, чудовища, невидими за останалите, дори за мис Перигрин, която не споменах до сега. Тя е доста ключов образ, който очаквам да се развие малко повече. Тя не само закриля децата, но и се бори с онези сили, който довеждат Джейк при тях.

Това ревю се получи повече като причина защо да прочетете книгата, но може би и вие като мен не сте я започнали по същите причини и сега си мислите, това може и да ми хареса. Домът на мис Перигрин е история за различията между хората и за това как всеки трябва да намери своето място. За постоянната битка между доброто и злото, за израстването на едно дете и как то вижда светът по едни нов начин.  Понякога е добре да пренебрегнеш първоначалното си мнение и да дадеш шанс на нещо различно, нещо малко чудато. 

Comments

Popular posts from this blog

Друговремец

Съвети за последна учебна година

Игрите на глада-Възпламеняване