Разбий ме

Разбий ме

                                               Техере Мафи

 Тип:
 Антиутопии

 Поредица:
 Разбий ме 

 Страници:
 328 черно-бели

 Издателство:

 Егмонт

   Да докоснеш някой е толкова безобиден жест,че дори не осъзнаваме,когато го правим.Но какво би било да нямаш тази възможност, да израснеш с мисълта ,че си чудовище,че допира ти е смъртоносен.В свят, където човечеството е погубило всичко ,което някога е имало-нормален климат,растителност дори птиците в небето.Е това е  светът на Джулиет.

От малка тя е отритната от обществото и не само,собствените и родители не я искат и я   оставят в ръцете на хора ,който имат големи планове за нея.Дълго време живее на място,където деня и нощта се преплитат в едно.Няма с кой да поговори,няма кой да я прегърне,но и не би могъл.Живее с мисълта,че е опасна,смъртоносна,че няма право да бъде щастлива,но тогава се появява той и всичко се променя.Адам...

Но всичко е една игра това ,което за нея е проклятие,за други е дар.Въпросът обаче е дали Джулиет е готова да приеме себе.Да се научи да живее и да не бъде играчка в ръцете на хора ламтящи за власт.

Вече не съм дори човешко същество. Много повече съм. Слънцето и

луната се обединяват, а земята се преобръща. Имам чувството, че в обятията му

мога да съм точно онова, което пожелая.

   Момичето,което докосване може да е смъртоносно ,обаче се влюбва и се впуска в бягството ,което ще я доведе до най-важния за нея отговор-коя всъщност е тя.

***

   Още от първите страници бях запленена от историята.По принцип много харесвам антиутопията,а точно тук ми направи впечатление,че не е просто свят унищожен от войни или други катаклизми,а от човешката дейност. Това ми направи огромно впечатление и ме накара да се замисля колко нехайно може да се държим.Също много ми допадна това,че книгата е разказана от Джулиет. Така по лесно може да опознаеш героя и да достигнеш до същността му.Тя е една много противоречива, личност от  една страна е смела и готова да се впусне през глава,но от друга я е страх от самата себе си.Това опредено я прави доста необичаен за мен герой.Колкото до Адам,мисля че във втората книга предстой да разберем много повече за него.Смятам го за много потаен,но едновременно с това смел и жертвоготовен.

   Стилът на Техере Мафи много ми допадна особено това,че цялата книга е като дневник на Джулиет, и когато нещо не иска да го мисли го задрасква.Сякаш никога не е съществувало.

Прочетох книгата почти на един дъх,историята ме грабна,а има още толкова много какво да се каже.Радвам се ,че най-накрая я прочетох и определено бих я препоръчала.