Правилата на привличането - Симон Елкелес

Правилата на привличането

Симон Елкелес

Карлос Фуетес, не иска да е като по-големият си брат, Алекс. Проблемите сами го намират, а когато положението в Мексико се усложнява, Карлос няма друг избор освен да се премести при Алекс в Колорадо.

Киара не е типичното момиче, обича да поправя коли, заеква и е напълно в рамките на образа на доброто момиче. И когато баща и я моли да разведе новото момче из училището, няма как да откаже, дори когато въпросното момче само си търси белята.

Той не търси бъдеще, още по-малко сериозна връзка. Живот на ръба, алкохол и банди, това е всичко около, което очаква да се върти животът му. Но точно, когато той най-малко вярва в себе си, е принуден да заживее в къщата на професор Уестфорд, под един покрив с момичето, което  "определено" не е негов тип.

Ако работата на Алекс е да държи Карлос далеч от неприятности, то неговата е да наруши възможно най-много правила, но всеки заслужава шанс да докаже на себе си, че може да постигне нещо, стига да е готов да  се промени.

***

Още след като прочетох Перфектната химия знаех, че ще харесам и втората част на поредица. От една страна двете истории имат множество прилики, но от друга Правилата на привличането носи усещането за нещо ново. Не откъснах поглед от книгата, щом мога да седна и на един дъх да завърша някоя история, то значи определено ми е харесала. Още от първата си среща с братята Фуентес знаех, че ще са ходещо бедствие, първо Алекс, а сега и Карлос.

- Ти си опасна. - проронва той.

- Защо?

- Защото ме караш да вярвам в невъзможното.

Алекс беше само привидно "лошо момче", образ който си беше изградил, за разлика на него, Карлос прави всичко по силите си да се забърква в колкото се може повече каши. Той винаги е бил по-малкият Фуентес, който не разбира защо брат му е решил, че да работиш и да имаш приятелска не си струва, особено след раздялата му с Дестани. А за капак на всичко трябва да живее под един покрив с семейството на един психолог. 

Киара е доста различна, но в добрият смисъл. Не и пука как изглежда, доста е срамежлива, а да не говорим за обсебеноста и от колите. Ако на челото и беше изписано, добро момиче, щеше да е малко. И по простите правила на привличането, няма как доброто момиче да не си падне по лошото момче, то си е като не писан закон.  

А да ги събереш под един покрив, заедно с едно малко дете и двама възрастни звучи като началото на много забавна история. В един момент се чудиш колко по-странно може да стане, а в следващият се чудиш, това от къде дойде. Стилът на Симон Елкелес е лек и приятен, неусетно се пренасяш в историята, дори на пръв поглед тя да е клиширана (нищо, че аз обичам този тип истории), но истинската магия се крие в това колко земни са героите и колко добре е изградена връзката между тях. Карлос може да е израствал без баща, но в лицето на професор Уестфорд, той намира подкрепата и най-вече доверието, от което се нуждае. И изведнъж всичко, за което преди е смятал, че не му трябва, го поставят пред избора дали да бъде човекът, който семейството му вижда, или да продължи по пътят, който е започнал.

- Защо? Не вярваш ли в любовта от пръв поглед?

- Не. Вярвам в страстта от пръв оглед. И в привличането. Но не и в любовта.

Това не е само история за това как любовта може да те промени. Показва и как доверието може да те накара сам да видиш себе си с други очи. Любов примесена с опасност, израстване и осъзнаване, това е само началото на една история, която ще ви грабне още от първата страница и няма да може да оставите книгата цял ден.Ще се сблъскате отново с герой, който вече познавате и ще се влюбите в новите. Правилата на привличането е едно много добро продължение на поредица, в който се влюбих.

Ревю на Перфектната химия може да прочетете тук.

Много благодаря на издателство Ибис за предоставеното копие в замяна на честно мнение.