Парченца от нашият живот - Хелън Дънбар

Парченца от нашият живот

Хелън Дънбар

Понякога животът е прекалено кратък и за един миг може да загубиш всичко. Но дори, когато всичко ти се струва потънало в мрак, се научаваш да живееш за онези моменти, които те карат да се бориш за живота.

Кал, Лизи и Спенсър винаги са се подкрепяли, за всички те са най-добри приятели, но истината е много по-дълбока. Преминали са през какво ли не, докато всичко не се сгромолясва и не се разбива на парченца.

За Кал двете най-важни неща са приятели му и бейзболът, а когато губи и двете единственото, което му остава е да се научи как да живее отново. Без Лизи нищо не може да е същото, но и гласовете в главата му не му помагат да превъзмогне загубата.

Животът продължава да си тече, а Кал трябва да се научи как да се справи с новото сърце, което бие в гърдите му.

***

Въпреки че рядко чета този тип истории, от време на време имам нужда да прочета за нещо, което показва животът такъв какъвто е. Може не винаги да е лесен, може да ни кара да страдаме, но това не променя факта, че това е реалността, а тази книга отразява точно това, истинската страна на живота.

Започнах книгата с идеята, че ще е тежка и може леко да ме депресира, но останах много приятно изненада, че не е съсредоточена само върху смъртта, а и върху онези моменти, за които живеем. Лизи, Кал и Спенсър имат онзи тип неразрушима връзка, която може да победи дори смъртта. Всеки един от тях е много различен сам по себе  си, но заедно те винаги са намирали начин да загърбват хорското мнение и да се подкрепят един друг.

"Не знам какво да правя, за да държа сенките настрани, когато те са вътре в мен и кънтят като лошо настроен барабан."

Лизи е тази, която е страдала най-много и която се е научила как да крие всичко в себе си. Животът и никога не е бил лесен, с майка алкохоличка и непрестанни проблеми, но тя има Кал и Спенсър, без които може би отдавна щеше да се предаде. Точно затова смъртта и е много по-тежка за Кал. Той не просто губи надеждите си за бъдещето, но и се чувства сякаш не е успял да защити най-добрата си приятелка. Той може да е бил звездата на отбора, но не от момчетата, който парадират с това. Той е от онези, който седят в сянка и от далеч наблюдават, без дори да посмеят да заговори единственото момиче, което искат.

В момента, в който се събужда и разбира, за смъртта на Лизи и че няма да може да играе както преди, е един от онези превратни моменти, в който знаеш че животът ти никога няма да бъде същият. Гласът в главата му не спира, нито пък вината, която го разяжда. Но Спесър е там, връзката между най-добри приятели е тази, която прави книгата толкова истинска. Показва, че дори въпреки че светът може да се разпадне пред очите ти, ако имаш хора, на който държиш никога няма да си сам. Цялата история е за пътят на едно момче да се научи да живее отново, да разбере че независимо от случилото се животът продължава, а той просто трябва да следва ритъмът му.

"Предполагам, че онова, което остава след като някой, когато си обичал, умре, не са неща, които може да вземеш и докоснеш. Когато обичаш някого, тази обич те променя за добро или зло. Затова той никога не си отива истински."

Парченца от нашият живот е книга, която може да те накара да се замислиш за това колко кратък е животът, но също така показва, че стига да искаш винаги може да намериш причина да продължиш напред. Именно онези моменти в книгата, когато виждах как Кал е готов отново да се изправи ме караха да се усмихвам, дори въпреки всичко останало. Това е една история за това как любовта може да е причината да започнеш всичко от начало, дори когато си мислиш че целият ти живот се е разпаднал на милиони частици.

Много благодаря на издателство AMG за предоставеното копие в замяна на честно мнение.