Морето на чудовищата

Морето на чудовищата

Рик Риърдън

 Тип:
 Фентъзи романи

 Поредица:
 Пърси Джаксън и боговете на Олимп

  

 Страници:
 288 черно-бели

Издателство:

Егмонт

Първа книга ревю

Още с първата книга знаех, че това ще се превърне в една от любимите ми поредици. Стилът на Рик Риърдън е просто заразяващ, написано е толкова леко е забавно, че не може да усетиш как минава времето. Историята на Пърси беше обещаваща още в самото начало, но сега не само, че има нови герой, но и историята се заплита.

След Първата си година в лагера на нечистокръвните, Пърси вече знае кой е, и няма търпение отново да се върне при другите.Годината прекарана с майка му в новото училище протича повече от нормално, а като се има предвид, че е син на Посейдон това не вещае нищо добро. Липсата на каквито и да е било новини от Анабет или Гроувър само засилват предчувствието му, че нещо в лагера не е наред. А когато започва да сънува и най-добрият си приятел в булческа рокля, нещата определено няма как да вървят на добре.Историята в  тази книга се върти около намирането на златното руно и преминаването през морето на чудовищата.

Пророчествата са важна част от цялата поредица и те са тези, който определят какво ще се случи в свят, където живеят богове,хора и техните деца, който още с раждането си имат съдбата на герой.

Един от новите персонажи е Тайсън, новият брат на Пърси. Той е циклоп, май само тава мога да кажа, дори не знам как да го опиша. На моменти е жертвоготовен до безразсъдство, в други може да се свие в ъгъла от всички. Но независимо от всичко, той беше причината Пърси да са справи с всички препятствия. Колкото до Анабет, ами тя си е тя- дъщеря на Атина. Клариса е другият герой, който имаше по-значима роля в тази книга. Като дъщеря на Арес тя е пълно противоположност на Пърси, но въпреки това очаквам много от нея през останалите книги.

Забавна ,увлекателна и дори поучителна, така бих описала цялата поредица за Пърси Джаксън, заслужава си да я прочетете.