Делириум
Лорън
Оливър
Amor deliria nervosa или по просто казано - любов. В светът
на Лена любовта е най-страшната болест, а животът на всеки следва
определени правила. Тя е готова да живее като другите, просто повече от всичко
иска да е нормална, да не последва съдбата на майка си и да се зарази, но
тогава се появява Алек и всичко бавно се променя. Тя не е нищо специално,
просто едно обикновено момиче, с майка умряла от делириум, това прави Лена
различна, а тя просто иска да се слее със света. Но любовта не пита кога да се
появи, тя просто го прави.
Любов: едничка
дума,кратка, не по-голяма и не по дълга от острие. Ето какво е тя, острие, бръсна. Минава през центъра на живота ти и
разполовява всичко на две- преди и след. Останалият свят изчезва.
Преди и след. Любовта е между тях, тя е в онзи
момент, не по-голяма и не по-дълга от острие.
Светът, който Лорън Оливър е
създала е на границата между
фантастиката и напълно нормалното. Успешно
съчетава елементите на една алтернативна вселена и един нормален американски
град. От една страна хората живеят напълно нормално, но от друга се боят от
любовта и живеят в едни малки, затворени, идеализирани общества. Но винаги има
хора, които да се бунтуват срещу установеният ред, а в този случай, такива
който вярват, че любовта не е нещо страшно, а напълно нормално. Пустоща е
мястото, където живеят голяма част от хората боли от
Делирум, отритнати от обществото, но има и такива, които намират начин да се
слеят с другите хора и да се преструват, че всичко е наред.
Чакаше с нетърпение да дойде
време да премине през операцията, за да е сигурна, че никога няма да се зарази.
Това, че майка и няколко пъти е претърпяла неуспешни опити за отстраняване на болестта
по някакъв начина и е повлияло, защото в началото тя наистина вярваше, че
делириума е нещо страшно. Но докато Лена е растяла никога не е приемела, че в
майка и има нещо различно,била е просто една дете, което е имало живот
независим от правилата, без да се
интересува, че някой ще я намери за смахната,
ето тази Лена аз очаквах да видя, тази която иска да се бори и няма да приеме,
че всичко което и казват е истина.
Човек не може да е щастлив, ако никога не е бил
нещастен.
Алек определено не беше
какъвто очаквах, сякаш не изпъкваше с кой знае какво, да беше интересен герой,
но не и запомнящ се, но едно му признавам, успя да извади най-доброто у Лена.
Историята е различна и успява
да те пренесе в един едновременно познат, но е прекалено чужд свят. Където идеята за любовта е пречупена и представена като нещо, от което трябва да се
пазим с всички средства.
Comments
Post a Comment