Blogmas2016 #7
Blogmas2016 #7
Егмонт на живо
Знам, че в последните дни блогмас постовете ми се
губят, но имам основателна причина за това. Но днес няма да ви занимавам с
това, темата на днешният пост е посветена на едно събитие, на което се радвам,
че успях да присъствам. Преди да разкажа как точно протече всичко, за тези, които не знаят, тази година Егмонт няма да присъстват на зимният панаир на
книгата, но за сметка на това организираха отделно събитие, което си има меко
казано, пълна програма.

Както казах на 8 декември се проведе блогърска среща, на която бях поканена и
просто нямаше как да не отида. Не знаех какво точно да очаквам, но да видя
толкова много хора, които досега познавах основно от имената на блоговете им,
поне за мен беше много приятно. Цялата обстановка беше супер сладка, с една
дума казано casual,
събрахме се в един кръг(да
като в сбирка на анонимните алкохолици :д) и всеки от нас се представи. Може
би това беше най-приятна, защото може да съм виждала голям част от обществото
ни на снимка, но съвсем друго е на живо.
Всичко се предаваше на живо, но мога
да издам, че петата книга от Стъкленият трон се очаква януари, за което супер
много се вълнувам. Благодаря на Павлина, която нямаше как да не замъкна и Ади, и
Йоана, които се присъединиха към нас, както и на всички, които ни казаха,
здрасти.
Нали не помислихте, че ще прескоча чата със Сара и
Кийра, просто нямаше как. На 9 вечерта, след като с Юлия обиколихме не знам
колко пъти Витошка, най-сетне влязохме в НДК и бях ужасно изненадана да видя
колко много хора са се събрали. Първото нещо, което ми направи впечатление бяха
тематичните сладкиши. Момичета от Troublebakers, определено се бяха постарали, всичко
беше невероятно вкусно, особено като погледна книгата и свържа храната с нея. След като обиколихме си намерихме места и изчакахме чатовете да
започнат.

За тези два дни успях да видя една друга страна на
издателската дейност, ако преди не бях убедена сега вече знам, че искам да съм
част от нещо такова, защото е нещо, което те изпълва само с положителни емоции.
Този пост май стана малко по-дълъг, но поне малко да се реванширам за
последните няколко дена. Сега ви казвам лека нощ и до утре, подготвила съм ви
нещо много сладко(буквално,
почти го изядохме вече.).
Comments
Post a Comment