Blogmas2016 #7

Blogmas2016 #7

Егмонт на живо



Знам, че в последните дни блогмас постовете ми се губят, но имам основателна причина за това. Но днес няма да ви занимавам с това, темата на днешният пост е посветена на едно събитие, на което се радвам, че успях да присъствам. Преди да разкажа как точно протече всичко, за тези, които не знаят, тази година Егмонт няма да присъстват на зимният панаир на книгата, но за сметка на това организираха отделно събитие, което си има меко казано, пълна програма.

Никога досега не бях присъствала на нещо подобно, затова в четвъртък, когато отидох първият път(между другото това беше и първият ми студентски празник, радвам се, че успях да съчетая и двете неща в един ден, нищо чудно че настроението ми беше на 6.).

 Както казах на 8 декември се проведе блогърска среща, на която бях поканена и просто нямаше как да не отида. Не знаех какво точно да очаквам, но да видя толкова много хора, които досега познавах основно от имената на блоговете им, поне за мен беше много приятно. Цялата обстановка беше супер сладка, с една дума казано casual, събрахме се в един кръг(да като в сбирка на анонимните алкохолици :д) и всеки от нас се представи. Може би това беше най-приятна, защото може да съм виждала голям част от обществото ни на снимка, но съвсем друго е на живо. 

Всичко се предаваше на живо, но мога да издам, че петата книга от Стъкленият трон се очаква януари, за което супер много се вълнувам. Благодаря на Павлина, която нямаше как да не замъкна и Ади, и Йоана, които се присъединиха към нас, както и на всички, които ни казаха, здрасти.

Нали не помислихте, че ще прескоча чата със Сара и Кийра, просто нямаше как. На 9 вечерта, след като с Юлия обиколихме не знам колко пъти Витошка, най-сетне влязохме в НДК и бях ужасно изненадана да видя колко много хора са се събрали. Първото нещо, което ми направи впечатление бяха тематичните сладкиши. Момичета от Troublebakers, определено се бяха постарали, всичко беше невероятно вкусно, особено като погледна книгата и свържа храната с нея. След като обиколихме си намерихме места и изчакахме чатовете да започнат.

 Първа беше Кийра Кас, не мога да ви опиша колко сладка. Отговори на един куп въпроси свързани с книгите, за това какво я вдъхновява или как се е родила идеята зад "Изборът".  Не знах, че поредицата е вдъхновена от Пепеляшка, но като чух как обяснява всичко, просто си казах дааа, точно. След това се свързахме и с Джули Бъксбаум, за която не мога да говоря толкова, просто защото не съм чела книгата й  "Кажи ми три неща", но едно от нещата, което много ми хареса беше, причината за това да са точно три неща. Каза, че винаги когато децата й се прибират ги кара да и кажат три неща, които са се случили през денят, което беше супер сладко. И не на последно Сара Дж. Маас...знаете колко много я харесвам и да я видя на живо(и кучето й, което реши да се присъедини към нас) определено беше нещо, което не се забравя.

 За нея предстоят доста неща през следващата година, говорихме за това, че вече е готов сценарият за пилотният епизод на Стъкленият трон (ще се казва Кралица на сенките, за да не се бърка с Игра на тронове.), също така и за целият път, който е извървяла до днес. Каквото и да ви кажа, просто няма да е достатъчно, не само че пише невероятно, но и изглежда като един невероятен човек.

За тези два дни успях да видя една друга страна на издателската дейност, ако преди не бях убедена сега вече знам, че искам да съм част от нещо такова, защото е нещо, което те изпълва само с положителни емоции. Този пост май стана малко по-дълъг, но поне малко да се реванширам за последните няколко дена. Сега ви казвам лека нощ и до утре, подготвила съм ви нещо много сладко(буквално, почти го изядохме вече.).

Comments

Popular posts from this blog

Друговремец

Съвети за последна учебна година

Игрите на глада-Възпламеняване