Blogmas2016 #8

Blogmas2016 #8

Зимен панаир на книгата и още...



Днес е един от онези дни, през които сякаш всичко от само себе си се наглася и съм хиперактивна. Да в 9 вечерта съм готова да изчистя цялата бъркотия у нас, да си събера багажа и да изчакам и утре да мине. Но преди това нека ви обясня защо съм в това състояние. 

На кратко как протича една вечер, когато две момичета се съберат заедно. С Юлия решихме, че събота е най-добрият ден за ходене в Джъмбо, ами… Явно това беше денят, в който цяла София беше решила същото. Още като влязохме и видях толкова много коледни неща, един куп хора, които пазаруват за празниците и просто започнах да се усмихвам като идиот. След около 2 часа обикаляне и чудене това трябва ли ми или не, най-после се върнахме в тях. Не знаете от колко време планирахме да направим нещо сладко заедно. Юлия, благодаря ти че се довери на моите готварски умения. Успяхме да направим супер сладките мъфини, които бяха и ужасно вкусни, а и определено се забавлявахме в това да ги украсим. След това си пуснахме коледен филм, ядохме мъфини и като цяло пълна идилия.

Следващите два дена минаха ужасно бързо, особено като знаех, че вторник се задава. Сигурно чакам този панаир на книгата от миналата година, когато четях блогмас постове и се радвах за другите. Най-после, една година по-късно и аз успях да видя за какво става дума. Не бих казала, че очаквах някакви големи намаления, но просто това да съм около толкова много книги ме зарежда. Успях да се видя с Ана, благодаря ти, че ме изтърпя. :Д И после заедно с нея и Юлия обикаляхме из цялата НДК, под това разбирайте как аз повтарях уу искам тук, а може би и там. Нека видя само още едно нещо, добре обещавам само още една и си тръгваме. Думите на един запален книгоман, но запазих най-хубавото за накрая. 

След като първо си взех втората част на Ангелско нашествие, честно казано очаквах да спра с покупките. Но след това просто реших да мина покрай щанда на Про Букс, с тайната надежда да видя една определена книга. Нямате представа колко се зарадвах като я видях да седи на рафта. Говоря за втората част на "Друговремец", за тези който не знаят, сигурно минаха няколко години от излизането на първата част и да видя това съкровище там просто направи денят ми перфектен. Ако чете постовете ми от по-дълго време ще знаете колко много държа на тази поредица, затова просто нямаше как да не залея жената на щанда с въпроси. 

Относно това защо книгата се е забавила, ами явно покрай сериала цената за закупуването на правата много се е вдигнала, това е и причината книгата да е разделена на два тома. За радост казаха, че преговарят и за останалите книги, което само може да ни обнадеждава.

Тръгнах си от панаира с усмивка на лице и почти подскачаща от радост. Това наистина е от онези дни, в които и най-малкото прави денят ти хубав, може би този пост звучи леко хиперактивен, но затова тук е момента да благодаря на всички, които чете ежедневните ми изблици. 

А сега остана само да ви кажа, лека нощ! 

ПС: Забравих да ви кажа, вчера в изблик на вдъхновение си направих Bookstagram, може да го видите тук. Силно се надявам да го поддържам, защото моя профил се превърна в място само за снимки на книги, така че защо не нека имам още един... О и последно (обещавам), една песен, която слушам днес.




Comments

Popular posts from this blog

Друговремец

Съвети за последна учебна година

Игрите на глада-Възпламеняване