Легендата - Мари Лу
Мари Лу
Дей е най-издирваният
престъпник в Америка. Никой не знае кое, никой не знае как изглежда.Най-обикновено
момче от един от бедните сектори републиката. Отритнато от държавата си, той се
превръща в сянка. Но във свят, където алчността и борбата за власт са нещо нормално,
бедните и онеправданите винаги имат нужда от герой, някой който да се бори за
тях. Те превръщат Дей е легенда.

***
След толкова много
прочетени антиутопии си мислех, че вече няма какво повече да прочета. Добре де,
признавам че голяма част от историята я очаквах, но просто е невъзможно да не
стане така. Това, което ме изненада не беше, че историята е нещо невиждано, а
това че е изградена така, че да те кара да забравиш за всичко останало. Самата
история още от самото начало те хвърля в действие, нямаш време дори да
асимилираш какво точно, а още по-малко защо, се случва. Светът се разкрива
малко по-малко, до самият края все още има парченца, който липсват. Сам
започваш да нагласяш всичко, просто така по навик, а после разбираш, че не
всичко е напълно вярно и разбъркваш цялата картина наново. В един момент
напълно забравяш, че Дей и Джун са само на 15.
"Всеки ден означава нови двадесет и четири часа.
Всеки ден означава, че всичко отново е възможно. Живееш за един миг и умираш в
един миг, и всичко това ти се случва в един ден, една по едно...И се опитваш да
вървиш в светлината. "

Но нещо в нея винаги я кара да нарушава правилата.
Дали е приливът на адреналин или просто не я свърта на едно място, на тя просто
не е като другите на нейната възраст.Може за всички тя да е феноменът,
постигнал 1500 точки, но тя е просто едно момиче, което има нужда да научи
истината.

Вече може да си
представите как би изглеждала картинката, най-опасният престъпник и
най-тренираният войник. Лично аз не бих искала да си имам работа с тях. Заедно
те са много по-опасни за целият ред създаван някога. Заедно те започват да
виждат истината.
Не мога да кажа, че
бях изненадана от сюжета и развитието, но въпреки това историята ме грабна, а
за мен това се оказа по-важно. Това е един свят, който нямам търпение да
опозная по-добре, защото дори след края на книгата знам колко малко съм видяла.
Обожавам, когато историята се разказва от двама души, все едно да гледаш двете
лица на една монета. Има я именно онази тръпка, която те кара да четеш още и
още въпреки че вече имаш изградена хипотеза за всичко. Искаш да научиш още за героите, искаш да
разкриеш още от тайните им. Но най-вече искаш да видиш, какво ще стане като
събереш феноменът и легендата.
Comments
Post a Comment