Легендата - Дискусия

Легендата - Дискусия

Това е първият ни пост дискусия за предизвикателството, което с Павлина отправихме и към вас в началото на месеца. Може да прочетете за какво става дума тук. Без да увъртам повече, преминавам към дискусията. Предупреждавам, че дискусията съдържа спойлери по сюжета.

П.П.: От много време бях планирала да прочета книгата, обожавам жанра, колкото и изтъркан да ми се струва на моменти. Честно казано, не знаех какво да очаквах – от една страна да е като всяка друга такава книга, а от друга просто исках да е нещо, което да ме грабне. Още с първите страници историята ме вкара в епицентъра на събитията, без увъртания и излишни драми, просто започваш от средата и това, че сам нагласяш парченцата, беше една от причините толкова да ми хареса.

П.Г.: Съгласна съм. Много често при този тип книги имаш ненужно обяснения на антиутопичния свят. Загубени четири страници с неща, които могат да се вмъкнах в страничка и половина и да ни представят всичко, което искаме и трябва да знаем, оставяйки ни само леко любопитни за неизказаното. Но не и в тази книга – при Мари Лу нямаше тази пренатовареност и излишни абзаци, които биха отегчили читателя и за това може би прочетох книгата на един дъх.

П.П.: Чела съм доста антиутопии и въпреки че през една голяма част от книгата знаех какво най-вероятно ще се случи, това не ми развали четенето, дори имаше моменти на изненада, а напоследък не всяка книга от този жанр може да ме изненада.  Просто обожавам идеята за това как единият е Феномен – богатото момиче, което всички очакват да е перфектно, и Легендата, момчето от улицата, което се опитва да се движи в светлината. Реално, наистина очаквах Джун да е леко разглезена, просто идеята, че не отстъпва по нищо на Дей ме караше да и симпатизирам.

П.Г.: Не мога да кажа, че харесах Джун от начало, но само защото виждахме едно наперено момиче, което е по-добро от всички. Докато не излезе на улицата и на показа какво може. Факта, че двамата идват от напълно противоположни светове, но откриват толкова сходни черти е невероятен, а искрите, които прехвърчаха между тях по време на цялата книга разтопиха сърцето ми.

П.П.: Някак ми беше неприятно начинът, по който Джун се впусна в цяла ситуация, аз също бих постъпила така, но да я гледаш как от една страна иска да предаде Дей, а от друга да го целуне си беше сърцераздирателно.  Много ми хареса идеята, че всичко е разделено на сектори, а това с вирусът, който пускат е направо гениално. Това беше една от най-интересните идеи в книгата, защо няма как да е антиутопия без малко конспирация и лъжи. Именно това, че цялата система е изградена на базата на нечии думи правеше самото разгадаване на истината малко по-драматично, особено когато идва от някой, който цял живот е вярвал в системата.

П.Г: Мисля, че ако бях на мястото на Джун в този момент щях да откача от цялата информация. Но това, което ме разтърси най-много беше, че брат ѝ бива убит от човек, който е познавала практически целия си живот и му е вярвала безрезервно. Томас успява да се превърне в пионка на републиката, без да задава въпроси, без да има собствено мнение, единствено да изпълнява заповеди. Изключително ми хареса как Джун от началото до края искаше да знае повече – дълбаеше за информация, опитваше се за разпитва повече, обмисляше всяко нещо рационално и, дори когато загубата на последния човек от семейството и я разгневява и озлобява, вярата ѝ в един уличен престъпник успява да я изкара от дупката, в която беше затънала и ѝ отваря очите.

П.П.: Да, точно, дори когато всичко ѝ се струваше сякаш се разпада, тя не спря да се опитва да разбере още и още. Цялата тази ситуация с умишленото заразяване на градовете имам чувството, че ще е просто като капка в морето спрямо това, което предстои. Цялата тази тайнственост, всичко, което става зад гърбовете им. И въпреки това, което Джун разбира и въпреки начина, по който постъпва с Дей, ми хареса, че намериха начин да загърбят всичко. Просто цялата идея на книгата се базира на лъжите на републиката, а сега дори не знам какво да очаквам от колониите. Предполагам умишлено е избягвано да ни се каже повече, но просто исках да разбера още и още, какво се крие и зад тях, защото просто няма начин на тях пък всичко да им е цветя и рози.

П.Г.: И аз се учудих защо не знаем нищо за тези колонии, но имам подозрения, че в следващите книги ще видим много повече от тях. Цялата работа около умишленото заразяване и номерираните тръби под къщите много ми намирисва (did you see what I did there ;D). Струва ми се прекалено манипулативно да си набелязват случайни семейства и да си играят с животите им, а още повече ме човърка какво се случва с Идън. Не беше казано много за него, нито за вируса, с който се бори, но нямам търпение да науча повече. В книгата виждаме прекалено много беди да застигат любимите ни герои и очевидно Мари Лу не си губи времето. Светът, който виждаме е един на бедност, корупция и лъжи. Джъмботроните изпълват ежедневието на хората с лъжи, принуждавайки ги да вярват в казаното от тях. Но тези две деца ще положат началото на една нова и дългоочаквана ера.

ПП: Определено ги очаква още много път, но дадоха началото на промяната. Това е една история, в която може да проследиш израстването на двама, на пръв поглед, напълно различни души, който по една или друга причина се борят срещу общ враг. Легендата е само началото на една доста обещаваща поредица, нямам търпение да видя какво ни чака.

         ПП: оценка 5*                                                           ПГ: оценка 5*

И на двете ни беше изключително приятно да коментираме. Надяваме се да ви е било интересно, другата дискусия върху Ангелска кръв, може да прочетете тук. А относно книгите за другият месец, няма да ви караме да чакате. От доста време планираме да ги прочетем, но най после им дойде времето. Говоря за Академия за вампири и Елинор и Парк. Чувала съм доста и за двете, а да не споменавам колко пъти ми карат да ги започна, е време е. Пожелавам ни успех, а да всички който пропуснаха този месец, никога не е късно да започнете.

Линк към Легендата
Линк към Ангелска кръв