Легендата - Дискусия
Легендата -
Дискусия
Това е първият ни пост дискусия за предизвикателството,
което с Павлина отправихме и към вас в началото на месеца. Може да прочетете за
какво става дума тук. Без да увъртам повече, преминавам към дискусията. Предупреждавам,
че дискусията съдържа спойлери по сюжета.
П.П.: От много време бях планирала да прочета
книгата, обожавам жанра, колкото и изтъркан да ми се струва на моменти. Честно
казано, не знаех какво да очаквах – от една страна да е като всяка друга такава
книга, а от друга просто исках да е нещо, което да ме грабне. Още с първите
страници историята ме вкара в епицентъра на събитията, без увъртания и излишни
драми, просто започваш от средата и това, че сам нагласяш парченцата, беше една
от причините толкова да ми хареса.
П.Г.:
Съгласна съм. Много често при този тип книги имаш ненужно обяснения на
антиутопичния свят. Загубени четири страници с неща, които могат да се вмъкнах
в страничка и половина и да ни представят всичко, което искаме и трябва да
знаем, оставяйки ни само леко любопитни за неизказаното. Но не и в тази книга –
при Мари Лу нямаше тази пренатовареност и излишни абзаци, които биха отегчили
читателя и за това може би прочетох книгата на един дъх.
П.П.: Чела съм доста антиутопии и въпреки че
през една голяма част от книгата знаех какво най-вероятно ще се случи, това не
ми развали четенето, дори имаше моменти на изненада, а напоследък не всяка
книга от този жанр може да ме изненада.
Просто обожавам идеята за това как единият е Феномен – богатото момиче,
което всички очакват да е перфектно, и Легендата, момчето от улицата, което се
опитва да се движи в светлината. Реално, наистина очаквах Джун да е леко
разглезена, просто идеята, че не отстъпва по нищо на Дей ме караше да и
симпатизирам.
П.Г.:
Не мога да кажа, че харесах Джун от начало, но само защото виждахме едно
наперено момиче, което е по-добро от всички. Докато не излезе на улицата и на
показа какво може. Факта, че двамата идват от напълно противоположни светове,
но откриват толкова сходни черти е невероятен, а искрите, които прехвърчаха
между тях по време на цялата книга разтопиха сърцето ми.
П.П.: Някак ми беше неприятно начинът, по
който Джун се впусна в цяла ситуация, аз също бих постъпила така, но да я
гледаш как от една страна иска да предаде Дей, а от друга да го целуне си беше
сърцераздирателно. Много ми хареса
идеята, че всичко е разделено на сектори, а това с вирусът, който пускат е
направо гениално. Това беше една от най-интересните идеи в книгата, защо няма
как да е антиутопия без малко конспирация и лъжи. Именно това, че цялата
система е изградена на базата на нечии думи правеше самото разгадаване на
истината малко по-драматично, особено когато идва от някой, който цял живот е
вярвал в системата.
П.Г: Мисля, че ако бях на мястото на Джун в този момент щях да откача от
цялата информация. Но това, което ме разтърси най-много беше, че брат ѝ бива
убит от човек, който е познавала практически целия си живот и му е вярвала
безрезервно. Томас успява да се превърне в пионка на републиката, без да задава
въпроси, без да има собствено мнение, единствено да изпълнява заповеди.
Изключително ми хареса как Джун от началото до края искаше да знае повече –
дълбаеше за информация, опитваше се за разпитва повече, обмисляше всяко нещо
рационално и, дори когато загубата на последния човек от семейството и я
разгневява и озлобява, вярата ѝ в един уличен престъпник успява да я изкара от
дупката, в която беше затънала и ѝ отваря очите.
П.П.: Да, точно, дори когато всичко ѝ
се струваше сякаш се разпада, тя не спря да се опитва да разбере още и още.
Цялата тази ситуация с умишленото заразяване на градовете имам чувството, че ще
е просто като капка в морето спрямо това, което предстои. Цялата тази
тайнственост, всичко, което става зад гърбовете им. И въпреки това, което Джун
разбира и въпреки начина, по който постъпва с Дей, ми хареса, че намериха начин
да загърбят всичко. Просто цялата идея на книгата се базира на лъжите на
републиката, а сега дори не знам какво да очаквам от колониите. Предполагам
умишлено е избягвано да ни се каже повече, но просто исках да разбера още и
още, какво се крие и зад тях, защото просто няма начин на тях пък всичко да им
е цветя и рози.
П.Г.: И аз се учудих защо не знаем нищо за тези колонии, но имам
подозрения, че в следващите книги ще видим много повече от тях. Цялата работа
около умишленото заразяване и номерираните тръби под къщите много ми намирисва
(did you see what I did there ;D).
Струва ми се прекалено
манипулативно да си набелязват случайни семейства и да си играят с животите им,
а още повече ме човърка какво се случва с Идън. Не беше казано много за него,
нито за вируса, с който се бори, но нямам търпение да науча повече. В книгата
виждаме прекалено много беди да застигат любимите ни герои и очевидно Мари Лу
не си губи времето. Светът, който виждаме е един на бедност, корупция и лъжи.
Джъмботроните изпълват ежедневието на хората с лъжи, принуждавайки ги да вярват
в казаното от тях. Но тези две деца ще положат началото на една нова и
дългоочаквана ера.
ПП: Определено
ги очаква още много път, но дадоха началото на промяната. Това е една история,
в която може да проследиш израстването на двама, на пръв поглед, напълно
различни души, който по една или друга причина се борят срещу общ враг.
Легендата е само началото на една доста обещаваща поредица, нямам търпение да
видя какво ни чака.
ПП: оценка 5* ПГ:
оценка 5*
И на двете ни беше изключително приятно да
коментираме. Надяваме се да ви е било интересно, другата дискусия върху
Ангелска кръв, може да прочетете тук. А относно книгите за другият месец, няма
да ви караме да чакате. От доста време планираме да ги прочетем, но най после
им дойде времето. Говоря за Академия за вампири и Елинор и Парк. Чувала съм
доста и за двете, а да не споменавам колко пъти ми карат да ги започна, е време
е. Пожелавам ни успех, а да всички който пропуснаха този месец, никога не е
късно да започнете.Линк към Легендата
Линк към Ангелска кръв
Comments
Post a Comment