Ангелска кръв - Налини Синг
Ангелска
кръв
Налини Синг
Границата между доброто и злото винаги е била тънка. От една
страна са хората, обикновени човешки същества( е не винаги), а от друга вампирите. Но винаги трябва да
има нещо по-средата, нещо което да запазва редът. Елена е част от Гилдията,
организация създадена с цел да защитава хората и да залавя вампирите, който не
се подчиняват на господарите си, Ангелите. Те са онази притегателна сила, който
дърпа въжетата, но дори над ангелите има нещо по-силно, а именно Архангелите.
Елена е най-добрата, но когато се изправя лице в лице с Архангела на Ню Йорк,
Рафаел, разбира че този път се е забъркала в нещо, което или ще я промени или
ще я убие. Рафаел е видял много, но сега има нужда от Гилдията, трябва му
Елена, за да спре един от своите. Когато всеки може да се обърне срещу всеки, е
само въпрос на време смъртта да се превърне в нещо нормално. Но дори, когато
светът започва да се разпада, някой неща не могат да останат скрити.
***
Ако книгата не беше част от предизвикателството ни за месеца,
най вероятно нямаше да я прочета. Не ме разбирайте погрешно, анотацията ми се
стори интересна, но се пренаситих на истории за вампири. За моя голяма радост
светът тук е устроен така, че аз да съм доволна. С две думи най сетне книга,
където вампирите не са центъра на светът, още повече, че някой седи над тях.
Буквално, седи, лети, кръжи, все нещо подобно. Идеята за ангелите, дааа....още
нещо, с което имам проблем след като започнах паднали ангели, нещо там ме
накара да бягам от книги с такава тематика. Но ето ме тук, прочетох книга, с
двете същества, който избягвах, дори ми беше интересна. Самият сюжет не е нещо,
за което да кажеш, еха, това не го очаквах. На моменти имах въпроси, на който
така и не получих отговор. Самият свят поне за мен остана малко на заден план,
не беше до толкова развит, точно затова си останах с въпроси. Стилът на писане е
лек и не се усеща докато се чете, но просто на моменти има нужда да се задълбае
в някой неща. Повечето пъти казвам, че описанията са в повече или се разпъват
ненужни локуми, е тук може би щеше да се получи по-добре с малко излишни
приказки. Но до тук с отрицателните мисли.
Елена е типичната bad
ass, преследва вампири, знае какво иска, защото
е преминала през много. Но въпреки че животът и не е бил лесен тя намира
приятели, която са и като семейство и е готова на всичко за тях. Винаги е
гледала към кулата на ангелите, но никога не е ходила, а да получиш покана от
Архангел е нещо, на което не може да каже не дори опасният ловец на вампири.
Рафаел от друга страна кри два образа. От една страна е
злият ангел, от който всички се страхуват, а от друга достоен лидер. Да се
изправи срещу един от братята си може да е трудно, но той е единственият, който
е готов да поеме отговорността за това.
За да не се увличам само ще спомена, че Дмитрий, един от
вампирите, който пазят Рафаел е образ, на който няма как да не обърнеш
внимание. Знае, че изглежда добре, знае как да използва това, но въпреки че
вече не е длъжен да седи до Рафаел той все още е там. Дори второстепенните
герой са достатъчно интересни, за да се питаш какво още мога да видя от него.
Comments
Post a Comment