Аз преди теб - Movie review


Аз преди теб - Movie review


Преди да започна предупреждавам, че ревюто съдържа 
спойлери по сюжета и на книгата и на филма. Сега да преминем към съществената час, а по точно как, въпреки че знаех края, отново преживях историята. Дори не знам от къде да започна, досега не съм писала ревю на филм, но просто трябваше да започна с този, все пак прочетох книгата именно заради предстоящата адаптация.



Добре, започвам с изборът на актьори. Просто още от както видях че Емилия Кларк е в главната роля, a.k.a Денерис от Игра на тронове, просто исках да я видя в друга роля (беше толкова сладко всеки път, когато Уил кажеше, Кларк, да странна съм, но беше забавно, че имат една фамилия) .Вече знаех, че Емилия е добра актриса, поне за мен тя напълно се вживява в ролите си, самата тя е казвала, че прилича повече на Лу, от колкото на Денерис, но и в двете роли е неотразима. Има толкова странно, естествени реакции(а да не говорим, че веждите й за мен си имат свой живот), че чак е невъзможно да не я обикнеш.



Сам Клафлин... да, какво да ви кажа, за мен това е Уил, 
така си го представях, толкова добре е уловил героят, че не мога да си представя друг в ролята.Имам чувството, че запомних всяка негова реплика, и да ще си ги повтарям седмица. Гледала съм го и в други роли, но това беше най-добрата му.



Невил, ти какво правиш там, а чакай, не си Невил, 
забравих, ами да още не ти харесвам героят, но пък добре се вписа във филма. Всички останали герой не съм ги виждала в други филми, но въпреки това всеки един си намери мястото в историята.


Отрицателната черта за мен идва от това, че ако не си чел книгата може да ти се стори, че всичко се случва малко по-бързо от очакваното. Има моменти, в който просто се връщах към книгата, за да запълня всичко, но знам, че някакъв час и нещо, било дори два, не може да се събере всичко. Но всеки един от основните моменти, онези моменти, в който си казваш, защо. или вече плачеш с глас е там, как Лу получава нейните чорапи на черни и жълти райета, сватбата...Ще ми се да имаше малко повече от проучването на Лу, и за това, че целият този процес да накара Уил да излезе не беше просто, ей така за секунди. Сякаш и не си представях домът на Уил така, но това е друг въпрос. Не за мен самата история никога не е била само за любовта между Лу и Уил, а за това как двама души напълно могат да променят животът на другия. За това как любовта се появява, когато най-малко очакваш. Да очаквах края, на книгата плаках, тук също и знам, че много от вас не са съгласни с  избора на Уил, но аз някак си през сълзи се усмихвах на последният момент. Това беше неговото решение, правилно или грешно.



Бих ви препоръчала първо да прочетете книгата, а след 
това просто да гледате. Ако обичате филми, тип Тетрадката и така нататък, просто няма как да пропуснете този. Като имам на предвид  колко адаптации по книги съм гледала, мога да кажа, че тази реално ми хареса, дали заради това, че първо четох книгата или заради изборът на актьори, но ми хареса. Не знам до колко се получи първият ми опит за ревю на филм, но какво пък, в 12 часа вечерта очевидно си нямам друга работа освен това.  Ще се радвам да чуя и вашето мнение, гледахте ли вече филма, или пък сте чели книгата? Това е засега от мен, преди да започна да ръся още глупости.




Comments

Popular posts from this blog

Друговремец

Съвети за последна учебна година

Игрите на глада-Възпламеняване